Свободата на словото в България през последната година е намаляла. Страната ни остава отново в класацията на страни с „частично свободен печат“, показва класация на организацията Freedom House…

Подобна класация не би прозвучала като новина у нас – за взаимната връзка между медии и политически силните си дава сметка всеки трезво мислещ български гражданин. Но може би трябва да поставим въпроса дали само с една позиция сме отстъпили от креативната и аналитична журналистика за изминалата една година? Кои са принципите в които българският журналист преглътна и каква стойност донесе или ще донесе това на обществото?
Зависимостта на пресата от хората, имащи икономическата, а в резултат и политическа мощ, мнозина определят от малките мащаби на българската икономика и
неспособността на обществото ни да навакса изпуснатото в годините преди прехода.
И ако за България все още не е ясно чий е фактическият собственик на тиражния вестник, който масовият нашенец купува рано сутрин, то в годишния доклад забелязваме все пак позитивни тенденции. Някои страни от „Арабската пролет“ успяха да изградят алтернативни издания, в които се допуска глас срещу официалните институции и критично мислене – Либия, Тунис и Египет.
От другата страна застават държавите, в които все още ескалира физическото насилие и стигмата над недържавните публицисти – Бахрейн, Сирия, Афганистан.
Русия заема 172-ро място – позиция, за чието спечелване руските властимащи доказаха уменията си – разгонване на опозиционери, задържане на блогъри, зорко следене на публикациите и антикремълския печат.
В категория „несвободни“ остават и редица бивши съветски републики: Азербайджан, Казахстан, Таджикистан. Сред тях Грузия бележи значителен напредък, считат анализаторите. Критично остава положението в Китай, Беларус, Куба, Иран, Узбекистан, Северна Корея.
Пресата в северно-европейските страни се оказва най-независима – във Финландия, Норвегия, Швеция. От източно-европейските обективен печат имат най-вече естонците и чехите. В глобален аспект се запазва тенденцията за намаление на индекса на свобода в пресата, а по-малко от 15% от жителите на планетата имат достъп до независим печат.