След вчерашната новина, че бургаският квартал Лозово е нападнат от щурци, аз пък се сблъсках с нападение на хамстери. Не вкъщи разбира се, не и в офиса. А на изложба. Запътвайки се с интерес към изложбата на талантливия скулптор Ненчо Русев, рязко дадох стъпка назад. Още отдалеч през стъклата на изложбената зала се виждаше отрупана маса с храна и безалкохолни напитки. Около нея се бяха събрали хора, които похапваха сладко-сладко. Притесних се, защото реших, че съм закъсняла за откриването. Уви, не бях. За моя радост Ненчо Русев все още посрещаше гости. В повечето случаи кетъринг не липсва.

Това не е някаква новина, с която тепърва има нужда да запознавам който и да е. Това, което обаче лично мен ме озадачи бе факта, че няколко души се бяха залепили като гербова марка за плик на почерпката. Така се бяха съсредоточили върху вкусотиите, че каквото и да бе се случило около тях, те нямаше да обърнат и грам внимание. Преди време

бях чула из медийните среди, че на такива групи им казват хамстери. Че са едни и същи обичайни мутри, които само и единствено заради това посещават културни събития. Ходят, разпитват кога, къде и какво има и чакат стрелката да закове часа, в който ще могат да влязат в съответната галерия. Грозно и неприемливо е.

Излагацията още по-голяма. Който и да се е изправил там да показва таланта си, малко уважение, бре хора. Малко поне. Бутилките с кока-кола се подхвърляха от ръка на ръка, а парчетата питка изчезваха от масата със скоростта на светлина. За финал какво- докато някой представи автора или тай сам  направи това, маса няма и да има. А тези, които са пътували от незнам си и къде, така и няма да могат да пийнат дори чаша вода. Грозното е, че тези хамстери дори не си правят труда да разгледат изложбата, а очите им са вперени в блок масата. Най-често те са с гръб към картините или склупторите, които авторите показват.Срамота! Плющят ли ви ушите по бургаските изложби? Май, да!