Преди имаше една партия, тя винаги беше права, нейното ръководство беше най-мъдрото, най-справедливото и най-честното. Ние, обикновените граждани, трябваше да следваме партията и да слушаме мъдрото и ръководство.
Е, сега партията се е клонирала в партиите.
Тогава имаше един вожд и учител на народа, сега всяка част от народа си има своя партия и свой вожд и учител.
Преди Партията беше винаги права, дори и когато греши. Сега пак е винаги права, дори и когато греши!
Има една хубава мисъл, че комунизмът не е идеология, а манталитет. Е, комунизмът си отиде, но манталитетът остана.
Уважавани интелектуалци и хора, афиширащи се като демократи, днес  трескаво ни обясняват как трябва да бойкотираме референдума. Тези, които до вчера тичаха с подписка за подобно допитване, днес ни обясняват, че сега то било идиотизъм.
Най-яростните поборници срещу  ДПС повтарят едно към едно аргументите, с които депутатите на ДПС  през 2009 г. громяха Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Тяхната теза беше, че представителната демокрация е в опасност, защото народът, воден от популисти, може да я суспендира с претенцията за пряко упражняване на властта.
Тези видни юристи, политолози и интелектуалци като че ли не си направиха труда да прочетат в чл.1 от нашата Конституция: „Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция. Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.“
Нещо повече, Тези високообразовани либералстващи персони би трябвало да знаят, че още  Джон Лок отхвърля свещеното право на абсолютната власт и обосновава правото на  народа  да се разбунтува и да избере друг управник, ако не получи  справедливо управление.
В този смисъл, суспендирането на компрометираните органи на представителната власт чрез пряко осъществяване на държавната власт от гражданите е най-меката форма

на възстановяване на народния суверенитет.

Нима днес има нещо по дефицитно от справедливостта? С какво основание компрометираното партийно представителство в институциите ще предявява изключителната претенция да упражнява народния суверенитет?
Всички парламентарни партии в общ хор ни обясняват как държавните субсидии защитават партиите от корупция. Очевидна и нагла лъжа! Ако партиите се издържаха само от субсидии, членски внос и дарения, както декларират пред сметната палата, то днес нямаше да говорим за олигархия.
Истината е, че субсидията вместо да спре черното финансиране на партиите се използва основно като параван за прикриването му.
Ние сме най-бедният европейски народ, който е управляван от най-корумпираните политици в Европа, получаващи най-високите субсидии - с пъти по-големи от тези в най-богатите европейски държави.
При това положение, популистко или справедливо е желанието на гражданите да се намали субсидията?
От колко години се поставя този въпрос и колко години партийният картел нагло лъже  гражданите, че ще си намали субсидиите. Какъв друг изход имат избирателите да решат проблема освен директно с референдум?
Най-драматично обаче се поставя въпросът за въвеждането

на чисто мажоритарна система.

Чрез нея мафията и олигархията щели да превземат държавата!
Ами това е абсурдна теза. Мафия и олигархия по дефиниция не могат да съществуват вън от институциите.
Олигархията е сливане на политическа и икономическа власт. Същото важи и за мафията - не може да има организирана престъпност, ако тя не е покровителствана от властта.
Олигархията в България възникна и процъфтява при пропорционалната избирателна система. Ако олигархията искаше, тя отдавна щеше да си е въвела мажоритарна система. Това е повече от ясно, макар малко хора да го осъзнават като чисто логически извод.
И главният аргумент е, че олигарсите няма как да контролират мажоритарния избор в 240 избирателни района. Така, както определят подреждането на партийните листи. Също и никой от свързаните с олигарсите партийни лидери не би могъл да има пълен контрол върху мажоритарните кандидати на партията си така, както го има върху посочените от него депутати в пропорционалните листи.
Исторически пропорционалната система е възникнала като победа на партийните апарати над гражданите. Най-естественият избор на представители в институциите е мажоритарният и така те са избирани от възникването на демокрацията в Древна Гърция до началото на миналия век.
Чак след Първата световна война партийните апарати почват да налагат масовото разпространение на пропорционалната система. Тя е и предпоставката за възникването на първите авторитарни партии и режими в Европа.

Хитлер идва на власт чрез пропорционални избори,

след като непосредствено преди това губи мажоритарните за президент.
Един от аргументите за премахването на пропорционалната система в Германия, след Втората световна война е точно да няма рецидиви.
Няма нито една западна държава с мажоритарна избирателна система, в която да е установен авторитарен режим! Едноличният, лидерски тип на партиите в България е следствие не само от наследения от времето на режима манталитет, а и от пропорционалната система. А самата пък пропорционална система е следствие на наследения от комунизма стремеж към пълен контрол.
При пропорционалната избирателна система, единственото, за което се борят кандидатите за депутати е

благоволението на партийния шеф, а не за доверието на избирателите. Нещо повече, хората с авторитет пред избирателите имат самочувствие, което ги прави неудобни за партийните апарати.
Липсата на мажоритарен избор отнема възможността на избирателите да търсят пряка и персонална отговорност от тези, които са избрали. Именно поради това е и презрението, и циничното отношение на мнозинството от депутатите към избирателите.
Тази безотговорност е  основната причина за срива и деморализацията на политическия и въобще на обществения живот у нас. Защото да не поемеш отговорност в политиката е като да не бъдеш осъден, когато си извършил криминално престъпление.
Именно това поражда чувството за

пълното отсъствие на справедливост в нашата страна.

Мажоритарна система с балотаж, когато на първият тур никой от кандидатите не е спечелил над 50%, ще реши и още един проблем - ще даде възможност на левите и десните избиратели по най-демократичен и прозрачен начин да определят своя общ кандидат.
Ще отпадне досегашната практика на задкулисни и безпринципни пазарлъци при подреждането на коалиционните листи, ще отпаднат и корпоративните партии-патерици, които с един файтон назначени депутати могат да се гаврят с всички избиратели, като рекетират институциите и обществото, без при това да носят никаква отговорност.
Партиите, които разчитат на етнически и маргинален вот, също ще претърпят тежък удар. Както и да се конфигурират мажоритарните едномандатни райони, ще се види, че ако ДПС играе етнически, трудно ще събере над 50% от вота в повече от двадесетина района. Това означава максимум двадесет депутата срещу сегашните 38.
Партии, които с крайни и екстравагантни послания успяват пропорционално да реализират 5 - 6, дори и 10% национален вот, може да не получат нито един мажоритарен мандат, тъй като трябва да имат кандидати способни да обединят над 50% от избирателите в едномандатните си райони.
Разбира се, срещу промяната на системата ще се обединят всички партии от политическото статукво и платените им анализатори, защото мажоритарният вот ще отнеме свещеното право на партийните централи да редят листите и това право ще премине към избирателите.
Основните политически партиите в България са неразделна част и гарант на олигархичния модел на управление на държавата. Проява на чиста наивност е вярата в илюзията, че те могат да се реформират..
Те ще поддържат своето картелно споразумение за запазване на статуквото, защото това е единственият начин за оцеляване на техните,  благословени от паралелната власт на старата БКП-номенклатура, ръководства.
Само чисто мажоритарната система може да принуди партиите да се демократизират, за да оцелеят. Така ще демократизираме и държавата.
Груба манипулация е тезата за това, че мажоритарната система не ни дава представителността, която ни дава пропорционалната. Основният довод за това е, че при мажоритарната е представено само мнозинството, което е  гласувало за мажоритарния кандидат, а при пропорционалната са представени едва ли не всички.
Пропорционалната система гарантира сигурно представяне в парламента на партийните клиентели. При мажоритарната система на избирателите са представени от най-избираемите кандидати на партиите.
Друга груба манипулация срещу мажоритарната система е широко тиражираната  лъжа, че тя ще доведе до това да има само три партии в парламента. Франция, в която има чисто мажоритарна система с балотаж, има повече парламентарни групи, отколкото ние имаме сега при пропорционалната система в нашия парламент.
И най-малката партия, ако има силни мажоритарни кандидати, може да бъде представена в Народното събрание, още повече, че

при мажоритарен вот няма 4-процентна бариера.

Некоректни са и опитите, като аргумент срещу мажоритарния избор, да се дава за пример това, което се случи с въвеждането на 31 мажоритарни района през 2009 г. По принцип смесените системи са най-лошите, защото съчетават недостатъците и на пропорционалната, и на мажоритарната.
Това, което ме изумява напоследък, е и една некоректна и недалновидна кампания от страна на хора с демократични претенции за провал на референдума, чрез снижаване на активността. Логиката на тези хора е базирана на простата сметка, че ако на референдума гласуват по-малко от 3 500 585 души, резултатът от него няма да е задължителен за парламента.
Очевидно тези хора съзнават, че нагласите на избирателите за гласуване с ДА на поставените на референдума въпроси са непреодолими. Затова противниците й искат да провалят допитването.
Разбира се, парламентът и при по-ниска активност ще трябва да се произнесе по резултата от референдума, но защитниците на статуквото разчитат, че по нашенски Народното събрание няма да се съобрази с волята на хората.
Дори има една абсурдна хипотеза, заложена в закона. Ако в допитването участват 3 500 585 избирателя и от тях 1 750 293 гласуват с ДА по даден въпрос, то парламентът е длъжен да направи законодателни промени в съответствие с това „ДА“.
Ако обаче в допитването са участвали 3 500 584 избиратели, дори и всичките да са гласували с ДА, парламентът не е длъжен да се съобрази с тяхната воля.
Аз не вярвам дори и нашият парламент да си е разреши такава наглост, но е ужасно, че още има хора, които не просто мислят по този начин, но и с гордост агитират за това.
Тук е мястото да кажа, че очаквам президентът, премиерът, председателят на парламента и кандидатите за президент недвусмислено да призоват гражданите да участват на референдума.

Автор: Иван Сотиров

Източник и снимка: m.fakti.bg