Обичам статистиките. Графиките, които ме вкарват в различни таблици и схеми ме карат да се чувствам добре. Обичам когато знам на кое място се подреждам в света или Европа.В повечето случаи социолозите и статистиците ме поставят някъде в дъното на своите таблици.
Това за мен е добре- намирам си тема на разговор за няколко минути докато гледам новините. В последно време обаче се оказва, че в някои от класациите аз, като българка вървя стремглаво напред.
И вече не се чувствам добре. В смисъл не че ми липсва състезателен характер, или пък не обичам да побеждавам. Някак си не ми харесва когато се оказва, че аз и страната ми се нареждаме на едно от първите места по детска смъртност, или че рискът от инфаркт в България е на светлинни години по- висок от този в останалата част на света. И докато за много от проблемите можем да обвиняваме, стандартът на живот, стресът или политиците, има една статистика, за която сме си виновни ние. За жертвите от войната по пътищата. За никой не е новина, че сме едни от първенците в това отношение. Вече стана тривиално сравнението, че в Ирак или Афганистан загиват по- малко хора, отколкото по родните пътища. Това всички го знаем. Паметниците на загиналите от катастрофи на места са повече от дърветата по пътя.
Оказва се, че за 10 години, ние лично сме изтрили от картата
на България един малък град. Едно Банско, една Трявна или Сопот вече ги няма. Защото 9 000 българи вече ги няма. И понеже обичам статистиките, ето една- при българските мъже е по- висок дялът на смъртност в млада или средна възраст, в сравнение с Европа. И докато средностатистическия европеец умира, заради сърдечно- съдови заболявания или алкохол, то младият българин умира… зад волана.
И докато с безрасъдното си шофиране сме изтрили един град с размерите на Банско, сме успели да създадем и един друг- с размерите на Сливен, Добрич или Шумен. Защото за последните 10 години близо 100 000 българи са останали инвалиди след пътно- транспортно произшествие.
Всеки ще си каже- ами пътищата ни са такива, как няма да загиваме по тях? Само че, лошите пътни условия са причина за 0,1% от катастрофите. В 95% от случаите, причината се крие в неправилните действия на шофьора. Т.е. болшинството от тези, които сядат зад волана си нямат никаква идея, че там на пътя има и други хора. Не им хрумва, че няма как да станеш голям пич, когато караш колата на тате с бясна скорост, че не си готина когато караш, пушиш и говориш с гаджето по телефона, а си направо опасна (в буквалния, а не в преносния смисъл на думата).
20 ноември е Световният ден, в който почитаме паметта на жертвите от катастрофи. В Бургас всеки, който поиска може да запали свещ на този ден пред паметника „Альоша”. Може да остави и цвете на пешеходната пътека до гарата. А може и да се замисли как ще кара следващия път, когато е зад волана.
Снимки: blogmasa.com
