Никой от управлявалите тази държава от 1878 г. насам така и не проумя основни принцип на политиката – няма вечни врагове и приятели, има само вечни интереси

В сутрешния блок на БТВ Леа Коен бръкна непредпазливо в раната ни ООН. Тъкмо бе взела вече тя да зараства и бившата (а явно – и сегашна) седесарка с удоволствие я разчопли пред многобройната телевизионна аудитория.
Според личното мнение на Коен Ирина Бокова била абсолютно неизбираема по две причини. Първата - че през 2008 г. президентът Първанов бил обещал българско съдействие на Аржентина да си върне тя Малвинските (Фолклендските) острови. Което било добре запомнено от Великобритания и точно поради това тази страна не подкрепила Бокова за генерален секретар на ООН.
Другата причина била, че по времето, когато Бокова е генерален директор на ЮНЕСКО, Палестина била приета за член на организацията. Което съответно довело САЩ до бяс, те прекратили финансирането си за организацията и решили веднъж завинаги да не подкрепят Бокова за какъвто и да е международен пост.
Кой знае защо обаче заключението, които Коен направи в края на това си медийно присъствие, напълно съвпадна с това на представителите на ГЕРБ и на патологичните антикомунисти от рода на Методи Андреев, Евгени Михайлов, Мартин Димитров, Александър Йорданов и подобните им. А то е, че Бокова по условие била куцата кобила, а Кристалина  загубила само защото прекалено късно се включила в състезанието.
Тоест в крайна сметка изводът май е, че и в единия, и в другия случай сме я свършили като кучето на нивата.
Ако си говорим обаче сериозно, едва ли някой вярва, че България тогава, пък и сега е в състояние да убеди Великобритания да върне въпросните острови на Аржентина. И ако казаното от Първанов не е извадено от контекста, ако не е изопачено или пък измислено, то най-вероятно е направено в съгласие с принципа на Христо Бойчев от времето, когато се бе кандидатирал за вицепрезидент: “Всички обещават. Що и аз да не обещая?”
От друга страна, да се твърди, че Бокова има някакво решаващо влияние за приемането на Палестина като член на ЮНЕСКО си е чиста глупост. Според устава на организацията директорът

участва в заседанията на Генералната конференция, на Изпълнителния съвет и в комисиите, но… без право на глас.
А решението за приемането на Палестина е взето от Генералната конференция на ЮНЕСКО, като е подкрепено от 107 държави, а „против" са били 14.
Тогава на кого се сърдят щатите и кой приписва това като черна точка лично на Бокова?
Между другото, една от съществените подробности е тази, че САЩ и Израел не са били допуснати до гласуването, тъй като към този момент не са били внесли своя дял в бюджета на организацията. От което пък излиза, че не след приемането на Палестина САЩ са престанали да си плащат, а две години преди това.
Както всъщност постъпваха и с вноските си към ООН преди години, когато поради друга причина пак се бяха разсърдили, че световната организация в лицето на нейните членки не ще да им играе по свирката.
При това положение вижда ли някой нещо друго, на което да се основава “личното мнение” на Коен, освен на предизборния период, в който сега се намира България?
Разбира се, и мен, като още много българи, ме е яд, че наша сънародничка не стана генерален секретар на ООН. Независимо дали се казва Ирина или Кристалина. По простата причина, че и двете обещаваха да проведат радикални реформи в световната организация, които в крайна сметка да доведат до това нито една страна да няма там право на вето. И държава, която е разпалила някакъв конфликт, да не може да участва в гласуването по него. С което неимоверно да се повиши авторитетът и ролята на ООН в оправянето на световните работи.
Е, излиза, че Антонио Гутереш не е правил такива анонси, с което се е оказал удобен на голямата петорка в Съвета за сигурност на ООН, която, както излиза, вече 71 години след края на Втората световна война още не е готова за такава справедлива промяна.
Колкото до нашата външна политика, нейната слабост датира още от създаването на Третата българска държава и е повече от очевидна. Защото за 138 години досега никой от управлявалите тази страна така и не проумя един от основните принципи на политиката: “Няма вечни врагове и приятели. Има само вечни интереси.” Нещо, което историята категорично доказа.

Снимка: Frognews.bg