Отново имаме повод да помислим за България, за нейния съдбовен път, за нас, като продължители на живота и духовните сили на нашия древен народ. Това сме. Вие, семействата, роднините, хората от съседните домове, онези от улицата, приятелите, колегите, другите, за които знаем, без да сме ги срещали – ние представляваме България с нейната територия и чест пред света.
Дължим го на дедите и пра-пра дедите си. Не си ги представяйте непременно като немощни старци и баби! Те са били изпълнени с енергия, надежди и младежки пориви, когато са творили Живота, когато са се борили за него. В тези вековни драматични битки с трудностите, със силите на разрушението и чуждата воля, много от чадата на предходните поколения са извършвали саможертвен подвиг или просто са били прекършвани от меча на съдбата и тъкмо така са привнесли своя потенциал в пластовете на историческата национална памет.
В навечерието на 3-ти март, по покана на Община Бургас, в Театъра за драма, опера и балет гостува арт трупата на г-жа Нешка Робева, за да ни даде възможност чрез средствата на танцовото изкуство, музиката на група "Исихия" и картините на проф. Светлин Русев да извървим отново емоционално-познавателния път към себе си и миналото в един по-широк, общочовешки план. За пореден път талантът и трудолюбието накараха зрителите да аплодират прави усещането за свобода и гордостта да сме българи.
Спектакълът "Орисия" е художествен разказ за историята на една девойка, която попада във водовъртежа на неволите през труден период за нейния народ. Когато много от връстниците й напускат родината, търсейки по-добър и
щастлив живот, тя остава, а пратениците на съдбата я връщат към историческия генезис на народа й, потапят я в морето на бялата и черната орис, за да придобие опит, знания и мъдрост.
Светлите и тъмни сили съпътстват девойката навсякъде във възходите и паденията на нейния народ, през мъките и ужасните страдания на Средновековието, през очистващия пламък на Възраждането и опияняващата радост на Свободата, за да я направят по-устойчива и твърда. Придобила вяра и виталност от родовия си корен, тя превръща своята орисия в жизнеутвърждаваща сила, сплотява онези, които се завръщат при рода си и заедно продължават напред.
Почти всички внушения, които постига мултимедийният спектакъл са изградени чрез образи и символи от традиционните народни вярвания с помощта на българските ритми и музика, и въздействието на изобразителното изкуство.
След представлението, освен естетическата наслада, в съзнанието остават неравноделните тактове на тъпанния ритъм, оптимизмът на гайдите, каноничното многогласово пеене на "Исихия", художествените идеи, превъплътени в безброй асоциации. Със сигурност, обаче, остава още нещо - неизбежната съпоставка между днешното трудно, "кризисно" състояние на държавата ни и многото действително трудни и кризисни периоди, през които тя и народът ни са преминали. А това подсказва, че сме орисани, макар и с премеждия, да пребъдваме.
Благодарност и аплодисменти за формация "Нешенъл арт", за онези талантливи и всеотдайни 36 танцуващи момичета и момчета, специална благодарност и поклон за изключителната Нешка Робева, която по свой начин ни показва как да бъдем свободни.
