Чрез този текст ние излагаме факти и споделяме лични становища, идеи и убеждения. Сметнахме намесата си за необходима в този момент, с цел да направим достояние или да припомним на широк кръг читатели забравени или съзнателно пренебрегвани истини. Поемаме тази отговорност по своя собствена инициатива.
Изложбата представена в Бургас, дала повод за написването на тези редове е наречена „Поколения”. Ясно е, че не става дума само за поколения бургазлии, а за бургаски художници. Ще рече– хора израстнали и живяли, а някои все още живеещи в този град. Преминали, може би през едни и същи изпитания, преживели терзанията на търсещите истините в изкуството и живота хора.
И макар всеки да е извървял свой собствен път, техните творби са събрани в една изложба и това показва, че са част от една общност. Различията между поколенията във възраст или убеждения , в този случай нямат никакво значение. Важно е това, което ги обединява : общото начало, приемствеността между поколенията, както и общата памет. Тази памет е свързана с предаденото и наученото, с общото търсене и откриването на хармонята и красивото, с подадената в труден момент ръка.
Така се изгражда и общия дух, който сплотява. Този дух ние носим със себе си навсякъде по света. Макар и вече да не живеем в Бургас ние оставаме тясно свързани с този град. В него се родиха и израстнаха децата ни, в този град започнахме професионалния си и артистичен живот, в него и до днес живеят и работят нашите приятели : художници, поети, музиканти, лекари, журналисти, бивши ученици, а и защото както казва един известен бургаски кинорежисьор :” Бивши Бургазлии няма !”
Казвано е вече, че ако „моженето” в занаята освен талант е и лично дело на всеки отделен автор, то бургаския артистичин дух е дело общо, постигнато с общи усилия. Жалко е обаче, че се пропиляват възможности този дух да докосне други ширини, не само географски, но и човешки. Затова ние не пропускаме да разказваме на френските си приятели лични преживявания и спомени свързани с поколения бургаски интелектуалци и артисти, по свой начин да споделяме този дух. И до ден днешен връзките ни с Бургас са здрави и общуването активно. Факт е, че посрещаме бивши ученици, сега активни художници и колеги, когато идват в Париж, в ателиетата на Сите де’з Ар.
Но до се върнем към изложбата. Убедени сме, че ако приемствеността и груповата памет бяха опазени тази изложба можеше да бъде подготвена по съвсем друг начин. Тя можеше да надхвърли рамките на едно местно мероприятие и да се превърне в събитие от национален и наднационален мащаб. Упоритостта, усилията и устойчивостта на хората работили за създаването и оцеляването на тези класове са достатъчно основание за това. Жалко за пропуснатата възможност.
Ще си позволим едно връщане 30–ина год. назад, във времето, когато беше поставено началото на художествените класове, чийто юбилей е дал повод за изложбата. През 1984 год. бяхме поканени да се присъединим в организирането на работна група инициирана от двама изтъкнати бургаски педагози : Марчо Друмев, тогавашен директор на у–ще „ Кирил и Методий” и Кольо Спасов, инспектор по изобразително изкуство. Обединяваше ни идеята за създаване на класове с усилено изучаване на изобразително изкуство. Предложено ми беше да бъда първия учител на тези класове. Бяхме напълно убедени , че те са нужни на града ни.
Говорейки за художествените паралелки е закономерно да се отдаде дължимото на основателите, поставили здравата основа, на която те и други подобни класове в страната продължават да се развиват, както и на тези, които и до ден днешен продължават това дело. В началото неразбирането, подценяването и дори осмиването на заелите се с тази идея дойде неочаквано от групата на художниците. Времето обаче, с промените и превратностите си накара тези, които приемаха надменно тогава инициативата да я използват в последствие като спасителен изход и средство за оцеляване през последвалите тежки години. За инициаторите и основателите остана удовлетворението, че са допринесли и за създаването на много работни места във време на поголовни съкращения.
През онази далечна първа учебна година трябваше да се постави здраво начало с първия проведен приемен конкурс, с първата годишна програма за обучение, с първия открит годишен конферанс, с първата учебна практика и с първата ученическа изложба. Да си единствен учител на тази паралелка, да се справяш сам с всичко това, с подозрителността на родителите и неразбирането на някои колеги, с тежестта на отговорността и съзнанието, че до голяма степен от твоята работа зависи бъдещето на тази прекрасна идея и на тези деца не бе никак леко. Марчо Друмев и Кольо Спасов с доверието си подпомагаха градежа, а класната ръководителка, г–жа Грозданова подкрепяше инициативите. Това в последствие бе продължено от г–жа Я.Николова, която пое ръководството на училището след г–н Друмев. Не можем да не споменем и останалите учители, една част от които в началото трудно разбраха и приеха особения статут на тези класове, но в процеса на обща работа много от различията бяха изгладени и разбирането направи съвместните усилия по–резултатни. Провеждането на първия открит годишен конферанс беше много смела и рискована инициатива. Резултата си струваше. Припомнянето на подробности от това трудно начало е необходимо, за да се разбере, че само на една здрава основа тези класове можеха да се развият и укрепнат. Трябва да се подчертаят и заслугите на първия випуск ученици. С ентусиазъм, труд, увереност и добри резултати те изградиха привлекателно име на класовете и на училището като цяло. Нещо повече, благодарение най–напред на тях, а след това на последвалите ги ученици и учители в града ни се родиха бъдещи художници. Една важна цел бе също постигната : възпитана бе публика с богата визуална култура, допринасяща за издигането на общото културно ниво на град Бургас. В настоящото бездухавно пространство Бургас се отличава именно с това.
Така в началото бе запалено пламъчето. Да се превърне то в силен огън зависеше най–вече от усилията на този, който усещаше, че го носи. Всеки в началото има нужда от окото, ръката и подкрепата на учителя, този, който вижда потенциалните възможности на ученика и който поема отговорността да го научи също така да вижда и да може. Всеки има нужда от този, който посочва пътя и дава метода на работа. В живота става така, че пламъчето може да изгасне. Примери много. Може обаче да се превърне в творчески огън. Примери такива–също много. Този огън осветява пътя на личностното развитие. Той е двигател и на творческата еволюция. А тя е част от светлия път на духовния човек. От такива хора нужда има винаги, особено сега, във времето, в което низшето и пошлото се опитват да потопят в мрак човешкото съзнание. Този мрак се храни с невежество, насилие и агресия, с унижаването на човешкото достойнство. Мракът убива хладнокръвно жаждата за свобода и хармония. Той пречупва или завинаги отнема човешки животи. Пишем ви от Париж, където косвено преживяхме убийството на младежта и на желанието да се живее свободно.
Бихме искали да подчертаем, че този текст не е оцветен с огорчението на пропуснатите, забравените, непоканените в тази изложба. Не разчитаме на подобни прояви, за бъдем „извадени” от миналото, тъй като отдавна сме го напуснали. Убедени сме в следното : въпреки небрежното отношение към груповата духовна памет, тя и бургаския артистичен дух никога няма да изчезнат.
Винаги ще има кой да ги пази и предава на следващите поколения !
Валентин и Тамара Ганеви
Брюксел / Париж / Еври
