„В Църковния Музей в Несебър експонатите са абсолютно незащитени от крадци, както и от рискови фактори да бъдат повредени. Платих левче, мисля, за вход, а срещу него можех да си тръгна с Евангелие от ХV век!"Това са думи не на българин, не на музеен работник или на колекционер, а на норвежка туристка, посетила Стария Несебър през август тази година. Беате, психиатърка от Осло, разказа специално за Грамофона преживяването си в архитектурно-историческия резерват това лято.
Чужденката пристига на гости на свои приятели в България и впечатлена от разкази за античния град-резерват, пожелава да го посети. Мястото, на което може да разгледа уникални няколковековни произведения на културата, е Църковният музей в Стария град. Българското семейство я води пред сградата му, но Беате е объркана – съвсем не по каноните постройката е ремонтирана и античните прозорци са подменени с пластмасова дограма. Материалът по никакъв начин не отговаря на реставрационните правила, но защо и от кого е взето това решение не може да се разбере. Музейните работници просто вдигат рамене.
В сградата удивлението на Беате нараства. Уникалните стари писма не са изложени зад витрини, а просто подпрени по облегалки на столове, иконите висят във въздуха, закрепени на рибарска корда. „Би трябвало толкова ценни произведения на изкуството и културата да бъдат ако не в консервиращи ги стъклени шкафове, то поне във витрини, които да ги опазват от престъпни намерения!", възмущава се норвежката. По невнимание спътникът на Беате бута икона на няколко века и експонатът се строполява в краката на гостенката. „В навалицата можех просто да взема от стола Светото писание и да го отнеса в чантата си!", споделя още тя. Туристката е посещавала редица световни музеи, наблюдавала е как са опазвани скъпи произведения на изкуството и е възмутена, че в Несебър нехаят за сигурността на толкова ценни исторически документи. Въпреки забележката й към управата на музея реакция или отговор не е получила.
src="assets/oldsite/images/stories/statii/sport/cyrkva_nesebar.jpg" width="420" height="560" />
Случаят с Беате съвсем не е единственият, който възмути това лято с противоречие по отношение на миналото на стария Несебър. В началото на сезона беше асфалтирана стара калдъръмена уличка, чиято уникална настилка също спадаше към паметниците на културата. Друга случка се разказва под сурдинка на полуострова – покривът на съвременния хотел „Несебър Роял Палас" бил по-висок от купола на църквата Св. Йоан Кръстител, което е противоречие на църковния канон и на архитектурата на градчето. Това обаче е недоказуемо за простосмъртен турист, който няма достъп до архитектурни планове, до строителен надзор и до отговорните инстанции. Наша проверка установи, че с просто око не може да се разбере дали новата сграда е по-висока от църквата от Х-ХІ век. Факт е обаче, че източникът на „Грамофона" е член на самата Българска хотелска и ресторантска асоциация – достатъчно отговорна институция, която, надяваме се, не би коментирала неоснователни твърдения. Документи обаче и те не предоставят.
История, прославяща историческото значение на античното градче разказва, че през 1923 г. кметът на Несебър, вероятно Димитър Савлакиев, посещава Париж. В качеството си на градоначалник несебърлията решава да направи визита на добра воля на своя френски колега. Секретарката на кмета на Париж обаче обяснява, че не може да допусне веднага българина до кметския кабинет и той трябва да се върне на следващия ден. През това време „стопанинът" на френската столица се информира, че Несебър е миниатюрно градче в изключително малка балканска държава и това е достатъчно да угаси ентусиазма му за приятелски срещи. Когато българинът получава отказ на следващия ден, той моли секретарката да предаде единствено, че е кмет на градче, разположено на територия 300 метра ширина и 850 метра дължина, върху която обаче има 42 църкви. Това е достатъчно на силно религиозния, образован и ценящ културата французин да промени мнението си и да покани колегата си в кабинета на кафе.
Днес обаче от 42-те църкви, всички до една паметници на културата, действащи са едва две.
