Скъпи приятелю,
Преди всичко поздравления за успешната акция на френските специални части срещу терориста Мохамед Мера. С радост те известявам, че поради малкото скучновата седмица у нас, акцията зае първо място в класацията на събитията на седмицата от националната ни телевизия. Право да ти кажа, малко съм изненадан, че президентът Саркози и вътрешният министър Клод Геан продължиха да изпълняват функциите. И ръководеха операцията от кабинетите си в Париж, следейки събитията на мониторите в кабинетите си. У нас нещата стоят точно обратното. Обикновено премиерът поема командването на място, както бе миналана година по случая с похитетиля в сливенската банка. Също така, не дай боже да се случи бедствие, половината правителство се озовава на място. Но в това отношение на вас - французите ви е по-лесно – имате си префект, под чието разпореждане са местните институции и полицейските сили. А у нас представители на властта, колкото щеш – и областен управител, и полицейски началник, че дори и кмет, който е и орган на изпълнителната власт. Ето защо, случи ли се нещо лошо, първата работа на факторите у нас е да пристигнат на място и да сложат ред в органите на реда и сред многото местни началници.
Тъкмо се чудех как да обрисувам седмицата и ето, че днес в предаването на ТВ 7, пиарът на правителството Диана Дяманова обобщи нещата по следния начин: живеем в диктатура на иституализираното гражданско. Сиреч, ударят ли с юмрук гражданите, затропат ли с краката по площадите, правителството свежда глава. И примерно отменя проучванията за шистов газ, споразумението АСТА или пък изплаща закъснели заплати. Тъкмо това направиха и миньорите в Мадан и правителството се зае с проблема, така че осигури нов собственик, плюс служители в две банки, които работиха извънредно в събота, за да могат миньорите да получат своето заслужено възнаграждение. Както знаем, обаче закъсняват заплатите също така и в другото предприятие на
Валентин Захарови – ОЦК - Кърджали, на медиците в редица провинциални болници, на служителите в хотелите в Банско, на работниците в държавната фирма „Строителство и възстановяване” в Стара Загора и на ред други места по четирите краища на Родината. Ето защо можем да очакваме през идните месеци премиерът Борисов по-често да връчва фишове, отколкото да реже лентички.
Институциализацията на гражданското обаче неизбежно е свързано с деинституциализация, т.е. напускане на „Дондуков” и изнесени заседания у нас (Пазарджик и Кюстендил) и в чужбина. Неформалният подход и новата тактика обаче не дават кой знае какъв резултат. Така например, четири месеца след съвместното заседание на българското и румънското правителство в Букурещ, северните ни европейски братя предявиха претенции за 17 квадратни км от морското ни пространство. Ето защо има голяма вероятност следващата среща на предствители на двамата кабинета да не бъде в София, а в Хага, където е седалището на международния съд.
Понякога институциализацията и нейната противоположност вървят ръка за ръка. Така например, един от двамата деинституциализирани министри през миналата седмица - Трайчо Трайков - решително тръгна към официализиране на гражданското си битие. В интервюто си за Медиапул той деликатно обяви своята платформа – за нов курс в преговорите с „Газпром” на фона на сериозните интереси на западни фирми към концесии за нефт и газ по нашите земи и морета. А също така и за стъпка напред в загърбването на проекта „Белене” и диверсификация на енергийните източници.
Ами това е засега, приятелю. Съжалявам, но не мога да ти отговоря на въпроса, дали българският премиер Борисов или пък президентът Плевнелиев ще дойдат, за да подкрепят предизборната кампания на своя съратник от европейската народна партия Никола Саркози. Засега министрите ни обикалят вашите и британските бивши колонии в Северна Африка и в Близкия Изток.
Кога ще дойде ред на метрополиите, все още не мога да ти кажа. Остани със здраве!
Твой
Виктор Киселов
