Не сме ли бежанци в собствената си държава?

Не сме ли бежанци в собствената си държава? Не бягаме ли от милата родина, за да намерим перспектива и бъдеще за себе си и близките ни. 7 хиляди стана броя на емигрантите, навлезли в страната ни. Цифра, която започна да стряска общество и държава. Как ще се справим с тях, как да им помогнем, искаме ли ги или не? Въпроси, които гърмят всекидневно по национални и електронни медии. А за нашите измъчени души кой да помисли?

За обикновения български гражданин, който става сутрин и отива на работа. Труди се, за да изкара насъщния, да си плати главозамайващата си сметка за ток и да внесе поредната вноска в банката.

Именно заради тази безвъздушна капсула, в която сме затворени и се мъчим, на много от нас ни се иска често да избягаме. Да зарежем всичко и да хукнем.

Дори си мисля, че ние много си приличаме с тях- с бежанците. Сродни души сме. Упорито в медиите се заговори, че изхвърляли дрехите, които им били давани от нашите гардероби. А колко от вас си купиха в последните години нови? И те и ние си носим старите гащи, но продължаваме да дишаме.

Живеели мизерно в центровете. А колко от вас живеят в охолство? Нямали какво да ядат? А колко често си купувате месо или пържоли?

Бежанците в Пъстрогор отказали  близо 70% от даренията, които получават, съобщи Монитор.  В това се убеди и хасковският мюфтия Басри Еминефенди, който стовари 4 тона помощи, събрани за бежанците от инициативата на мюфтийството в Хасково. Масово бежанците отказват дрехи, детски играчки и не пипват голяма част от храната, особено домашните консерви и зимнина. Някои намирали вкуса на киселите краставички и лютеницата за прекалено пикантен. А какво да кажем за онези, които дори не познават този вкус. Мислим за онези, които влизат сега в държавата, а като че ли забравихме за тези, които всеки дневно висят над контейнерите за смет и чакат боклука на хората, за да го преровят.

Не искам да бъда разбрана погрешно. Аз нямам нищо против емигрантите, защото никой не знае какво го очаква през утрешния ден. Това, което ме подтиска е, че и ние сме като тях! А бихме могли да не сме! Зависи от други хора.