Не защото, според поговорката, на умрял кон нож не се вади.
ГЕРБ не е умрял кон, нито пък Борисов. Това, което прави сега, е да проведе организираното отстъпление на партията си.
Което е и тактически, и стратегически правилно решение. За да не се превърне поражението в разгром.
Лошото в този процес е само това, че той, членовете на партията му и привържениците й развиват в себе си злоба. Като граничарско куче, подготвяно за задържане на нарушител. Затова и Борисов, и всички останали гербери стискат сега зъби и се заканват: “Ние пак ще се върнем!”
Ето това не трябва да се допуска. Връщането на същия Борисов и неговите еничари. Със същите празни обещания, откровени лъжи, срамно подлизурство пред “големите началници” и Турция, биене в гърдите и в безкрайно, безкрайно много случаи - крещяща некомпетентност и възмутително нагла корупция.
Затова забравете поговорката, че на умрял кон нож не се вади. Конят не е умрял! И не се кани да умира. И още може да рита. При това – здраво!
Има всички шансове

13 ноември 2016 г.

да се превърне в следващата сакрална дата за нацията ни. Заедно с 9 септември и 10 ноември. И с други дати в нашата по-близка или по-далечна история.
Но може да си остане и обикновен ден от календара. Ако започнатото не се продължи.
Хайтов ни научи на една много вярна житейска истина, при това с несъмнен социален резонанс: “Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш.”
Някой може да реши, че с нанесеното вчера поражение на Борисов сме изпълнили и четирите условия. Което би било огромна грешка.
Искахме и постигнахме. Но само началото. Оттук нататък трябва да сме много внимателни на кого ще доверим да движи общите ни дела в посоката, определена точно fj това начало на 13 ноември.
И как ефективно да го контролираме. За да не тръгне и той по пътя на Борисов.
Макар че този път далеч не е само негов. От 27 години преход Борисов е управлявал непълни шест. Съвсем не е само негова вината за батака, в който се намираме. И за това, че след като ударихме отдавна дъното, продължаваме с изключително тъпо упорство да копаем надолу.
В годините на прехода у нас се създаде многобройна и

добре охранена политическа класа.

Професионални политици и тунеядци. Изцяло контролирани при това от олигархията.
И от мафията. Ако, разбира се, между родните олигархия и мафия има някаква все пак някаква разлика.
И тъкмо тази доволна от живота си социална прослойка не може или не иска да проумее някои съвсем прости неща.
Колко здравни министри се смениха през всичките тези години? Само при Борисов в двете му правителства бяха шест. Но въпреки това здравната система у нас продължава да се грижи повече за умрелите, отколкото за живите. Повече за хартийките и отчетите, отколкото за пациентите си. Повече за собствените си заплати, отколкото за болките и мъките на хората.
И това не е случайно. Още през 1998 година, по време на управлението на стария политически търтей Иван Костов, търговците влязоха в храма на Хипократ.
Не може да има ефективна здравна система у нас, когато всички здравни заведения са търговски дружества. Когато хора със сериозни здравословни проблеми и направо умиращи са връщани от вратите на болниците по простата причина, че не могат да си платят.
Когато умират в линейките, разкарвани насам натам в резултат поредната идиотска административна реформа в здравеопазването.
Не може да има каквато и да е позитивна промяна в съдебната система, докато висшите магистрати се назначават от политическите партии. От същите тези тунеядци, чиято цел е само една - законите да не важат за тях.
Такава съдебна система винаги ще бъде слуга на управляващи и олигарси.
Не може да има каквато и да е позитивна промяна в държавния апарат, когато всяка партия, щом дойде на власт, увеличава числеността на чиновниците с единствената цел да настани на топло там своите роднини и партизани. Днес техния брой вече е достигнал такива ужасяващи размери, че едва ги изхранваме.
Няма начин родните и чуждестранните инвеститори да развиват българската икономика и да умножават богатството на страната, когато на всяка крачка ги чакат жадни за рушвети държавни и общински чиновници, превърнали законоустановения разрешителен режим за всяка предприемаческа дейност в собствен частен бизнес.

Проява на ужасяваща за времето,

в което живеем, нехуманност е една трета от живеещите в страната българи да са с доходи, по-ниски не само от минималната работна заплата, но и от линията на бедността. Включително и не малка част от пенсионерите, които по чисто технически причини не могат да направят каквото и да е, за да увеличат доходи си.
И всичко това да бъде приемано и от управляващите, и от опозиционните политици като нещо нормално.
Не може накрая която и да е страна да богатее и да се развива, когато всяко следващо правителство хвърля в коша управленските разработки на предишните и цялата й пара отива само в това да създава нови свои. Които след четири години да отидат пак на боклука, без каквато и да е реализация.
А критерият за работата на парламентаристите да бъде единствено това колко нови закони и безкрайни поправки към старите са предложили и приели.
Ето всичко това сега не трябва нито за миг да забравяме.
Затова не плюйте Борисов. Той е само едно винтче от цялата ни извратена до безобразие политическа система.
Напротив, благодарете му. Защото без неговата цинична наглост нямаше да разберем, че бавно и полека се бяхме превърнали в стадо овце.

Снимка: interesnotii.com