Не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава…

Каза днес един строител, че укрепва свлачище като изгражда ваканционен комплекс на брега на морето и настана вой. Честно да си призная, аз също се възмутих. И си казах: Ми нагъл си, пич! Как така апартаментите дето ще продаваш на Шофьорския плаж ще пазят шофьорите да не паднат от срутения път? Но човекът си обясни. Укрепването на свлачище е скъпо начинание, с него няма да се захванат нито държавата, нито общината, защото е в частен имот.

Предотвратяването на евентуален инцидент е похвална работа, но струва пари. Много пари и собственикът на имота иска да си избие разходите. Прав е човекът, като се замислиш. Да не говорим, че точно преди седмица и еко инспекцията обяви, че да - на Шофьорския плаж ще се изгражда ваканционен комплекс и ще се укрепва свлачище. Двете неща били взаимно свързани и имало зелена светлина за проекта.

Един от проблемите на нашата държава е, че все светва зелената лампа. А червената и толкова модерната в последно време синя лапа, си стоят изгаснали.

Шофьорският плаж е уникален по няколко причини. Навсякъде около него има защитени територии и зони, които се пазят не само от българското законодателство, но и от световното. Попада в Натура 2000, на една крачка е блатото Алепу, лагуната на Аркутино, на един хвърлей в морето е Змийският остров, който пък е част от резервата Ропотамо. Все територии, които попадат и под защитата на Рамсарската конвенция. Обаче нос Хумата, в чийто подстъп е и плажът се оказва, че не е защитена територия… Найс, а?

Не само, че не е защитена територия, но е и частен терен. Дори и пътят, който се свлича е частен. Всъщност, някога беше общински. Тогава кметицата Веска Караманова го заличи като път с отпаднала необходимост и го продаде на фирмата, в която работеше съпругът й. И така пътят за Шофьорския плаж изчезна.

Сигурно помните и табелите, които обясняваха, че е частна територия и част от комплекса „Св. Тома“, който между другото е на онзи строител, дето в момента укрепва свлачището. И е върху нос Хумата, същият този нос дето граничи само и единствено със защитени територии, но самият той не е защитен.

Сигурно много хора ще кажат, да ама това се случи по едно друго време, когато ставаха хиляди безобразия пред мълчаливия поглед на държавата. Може, но пък и се сега се случват разни работи и отново пред погледа на държавата.

Новият хит в инженерната мисъл – ваканционно селище, което укрепва свлачище ще е с височина от 10 метра, каза днес архитектът на ГБС по националните телевизии. Все пак това са параметрите, заложени във влезлия в сила Общ устройствен план на Созопол. Общината е разрешила?

Да, но държавата е позволила. Защото всеки ОУП минава одобрението и съгласуването на държавните институции, особено когато става въпрос за защитени територии. Така че, не обвинявайте строителя. Нали знаете онази поговорка: Не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава.

Приятен апетит, както се казва.

 

Колаж: Фейсбук