По тази причина тръгването ми за Гела беше посрещнато скептично най-вече от мен самата. Беше ми интересно по-скоро да видя мястото, на което приписват рождението на митичния Орфей.Тръгнах с нагласата, че ще правя нещо друго, докато роднините се наслаждават на Националното надсвирване с кабагайди, което се провежда за пореден път на поляната над селото.
Националното надсвирване с кабагайди се провежда всяка година на Илинден. Това е и храмовият празник на параклисчето "Св. Илия" над Гела – на поляната, на която се провежда събитието. Тази година празникът съвпадна с последните два дни на юли. Пристигнахме от Бургас с кола, която оставихме в селото, точно до чешмата в памет на предишната кметица на Гела. Калинка Драганова е онази почти легендарна жена, която спря пред входа на селото два автобуса англичани. Това в отговор на отказа на посолството на Великобритания да издаде визи на местния фолклорен ансамбъл за фестивал в кралството. В знак на обич към нея след смъртта й съпругът построява чешма в началото на селото.
До поляната има доста километри път. Не че не става с кола. Напротив – непрекъснато по пътя отстъпвахме място на колоната автомобили. Няма асфалт, но всъщност и неособено високопроходими автомобили нямаха проблем с изкачването. Но пътят не е чак толкова тежък за туристи и дори с малко дете успяхме без проблеми да се качим горе. Подейства ни като една добра разходка. Движението за тези, които все пак се качиха моторизирани, беше организирано като еднопосочно (разбирай, връщането ставаше по друг път). Най-добре бяха мотоциклетистите и ездачите на коне – имаше и такива. На самата поляна пък автомобилният поток се регулираше от служители на КАТ, което си беше добра идея в името на реда.
Както и да го погледнеш, кичът не е подминал и това чисто фолклорно събитие. Районът на надсвирването беше осеян със сергии. Освен истински кабагайди, автентични черги и традиционните за района родопски чанове човек можеше да намери детски играчки, спортни обувки и дори авточасти. Не че няма да ти се наложи... но едва ли ще отидеш точно там да купуваш маратонки или гаечен ключ. Иначе задължителните сувенирчета са дори сладки – миниатюрни гайдички и тъпанчета, тъкани кърпи и плетени чорапи, звънци и хлопки... А що се отнася до чеверметата, до шишовете въртящи се над огъня агнета, до ароматите над дългите дървени маси – те дори излязоха на снимка на първа страница на в-к „Труд".
В първия ден на надсвирването участниците бяха разпределени във възрастови групи – от осем до... докато могат да свирят. "Откриха" най-малките. Повечето от участниците бяха ученици от
Музикалното училище от близката Широка лъка, прочуто в цялата страна с това, че възпитава в традициите на българските култура и изкуство.
Приятна изненада бяха дамите – защото в надсвирването взеха участие и гайдарджийки. Дори сред най-малките се оказаха прекрасни момичета в народни носии, притиснали в прегръдките си твърде големите за тях кабагайди. Най-малката от тях, Калинка Тодорова, беше само на девет.
Все пак, това надсвирване си има своя голям смисъл. Тези деца и младежи, полагали труд цяла година, отделяли време за своите умения, а не за компютърни игри, безделие и лоши компании, се вълнуваха истински заради участието си тук. Свиренето и степента, до която всеки от тях е достигнал, бяха истински важните за тях. Не чатът, не онлай-игрите, не забавленията в големия град... ценностите им се основават на това какво могат те самите да постигнат.
В края на първия ден пристигнаха и Сам и Карла. Изчакахме ги в хотела в Чепеларе – да, добре е да помислите за настаняване в околните градчета, защото на Гела има над хиляда гости и вариантите за подслон в селото бързо се изчерпват. Та, Сам и Карла са от Спрингфийлд, Илинойс. Пристигнали са в България преди няколко дни на гости на приятел от Габрово. Музиканти са. Както и приятелят им. По щастлива за тях случайност са се озовали в страната в момента на надсвирването. Решили са да направят екскурзия до Истанбул, но пътьом не пропускат да минат през Гела.
"В момента Карла осъществява мечтата си" – казва Сам. "Преди четиридесет години тя е танцувала балкански танци – румънски, македонски, сръбски, но любими са й българските. Тя мечтаеше за това да види автентичен български фолклор в България." През това време Карла е заговорила случайна туристка. "Толкова е хубаво, че туристите у вас са винаги приятелски настроени" – щастлива обяснява Карла, докато новата й приятелка се смее заедно с нея.
Във втория ден на надсвирването майсторлък показаха лауреатите. Гайдари от цялата страна, прочути и не толкова, излязоха на сцената под съпровод на тъпан или просто така. Естествено, не се мина и без звучните вокали на народни певици.
В края на събитието не се мина без масовите игри на хора под звуците на кабагайдите. Там, естествено, сред първите беше и нашата позната Карла. Докато Сам стоеше встрани и снимаше съпругата си на хорото, американката, сбъднала мечтата си, достойно съперничеше в танцовите стъпки на българите в редицата.
Тръгнахме си от Гела удовлетворени от видяното. Не че заобичах народната музика. Но приятният дух на хората, дошли на надсвирванено, лекотата, с която изразяват радостта си, успя да зарази и мен. На връщане в селото естествено спряхме отново при чешмата с издълбания лик на Калинка Драганова. Както ни посрещна, така и ни изпрати някогашната кметица – с усмивка, грееща на входа на Гела.
