Или за бездушието на президентите

Д-р Георги Чалдъков предостави този текст специално за читателите на информационен сайт Gramofona.com. Една част е публикувана в 168 часа.

 

       Трите възможни прояви на награждаването  - да даваш, да приемаш и да връщаш - са описани, като тотален социален феномен в „Есе за дара” (Essai sur le Don) на Марсел Мос, за първи път публикувано през 1923 г. и през 1990 г. - на английски като „The Gift“ (Дарът).

       Сега искам да “погледна в очите” моралната дилема, пред която стои наградения - кой, защо и кога го награждава?

      „Златен век“ е почетен знак на Министерството на културата, който се присъжда за изключителен принос към българската култура и изкуство. Преди няколко години със „Златен век“ бяха удостоени 16 творци – театралният режисьор Лилия Абаджиева, преводачът проф. Александър Шурбанов, поетът Елин Рахнев, журналистът Тома Спространов, актьорите Стоян Алексиев и Георги Мамалев...

      До тях бе „позлатен“ и един вече професор, който през комунистическия режим е унижавал именно творците с изключителен принос към българската култура, изкуство и наука – какъв парадоксален цинизъм в (уж)демократична България!  През първия си мандат като министър на културата един скулптор получи почетен знак от една фондация. След това скулпторът „върна жеста“ на собственика на фондацията  - отвратителна реципрочност, една от негативните изяви на тоталния социален феномен на наградите.

        След получането на   „Златен век“ Стоян Алексиев каза, че „гръцката дума за актьор „итопиос“ в превод се състои от „създавам“ и „морал“. Работата на актьора е да твори морал.“   Тогава отвърнах на  артиста и приятеля: „Платон ми е мил, но истината ми е по-мила“ и го запитах: „Стенли, защо не отказа наградата? - това щеше да е  един прекрасен пример за  "създаване на морал". Нали знаеш, че има наградени, които с достойство връщат награди. За тях моралът е по-стойностен от нарцисизма. Те не страдат от моралом – злокачествено увреждане на морала.*

      Ето примери за тях:

     На 25 ноември 1969 г. в знак на протест срещу подкрепата на Великобритания за войната във Виетнам, Джон Ленън и другите Бийтълси върнаха Ордена на Британската империя, получен по-рано от кралицата.

       През пролетта на 1999 г. Петър Доков – журналист и писател от “Гласът на Америка”, завърнал се след 15-годишна пред-демократична емиграция в САЩ и Германия – върна получените през 1994 г. благодарности за приносите му за демокрацията, подписани от САЩ-ския президент Клинтън – в знак на протест срещу бомбардирането на Югославия от самолетите, изпратени от Клинтън.

      През 2003 г. Светлин Русев отказа да получи ордена "Стара планина", докато Константин Павлов не бъде отличен с него – рядкослучващ се морален феномен (не само) по нашите земи. На Недялко Йорданов не му достигна морала да направи същото в знак на протест, че никой президент не награди Христо Фотев.

     През май 2010 г. поетът Борис Христов отказа да получи ордена “Св. Св. Кирил и Методий”.

      През ноември 2016 г. доцент Константинка Калайджиева (95) - директор на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1965–1983)отказа „Златен век“. В писмо до министъра на културата Тя писа: "В резултат на липсата на адекватна държавна политика в областта на библиотечното дело, постиженията, заради които е присъдена наградата на Министерство на културата, вече не съществуват. Това по същество я обезсмисля."

      През октомври на 2011 г. ректорката на навършващия 50-години Медицински университет–Варна награди чуждестранни почетни доктори, но не удостои с никакви награди основателите на университета, нито неговите първи възпитаници, които продължават да работят за университета, нито тези, които емигрираха и вече са известни учени и лекари в напреднали страни по света.

       На въпрос на журналист „Кой е най-ценния съвет, който сте получавали от професор Крикор Азарян?”, неговият ученик Чочо Попйорданов отговори: „На премиерата на „Вишнева градина” той ми заяви, че това е последното нещо, което прави... Той вече беше болен. Изкарахме премиерата и Професора излезе в коридора. Подари ми един медал. И с лека ирония каза: „Давам ти го, но не го слагай и не го носи! Защото ордените се дават на декласираните, на тези, които излизат от употреба! Ти точно не си декласиран, тебе тепърва те чака...”

       Преди години дадоха „Аскеер” за цялостно творчество на големите, но вече болни, Крикор Азарян, Йоско Сърчаджиев, Тодор Колев и Коста Цонев. През 2016 г. Борис Луканов бе награден с „Аскеер” при навършването на 80-годишна възраст. Христо Фотев, когато беше много тежко болен (1995–2002), получи повече награди, отколкото в разцвета на поезията и здравето си. Димитър Димитров (Херо) стана почетен гражданин на Бургас, когато се разболя.

In vivo veritas

      Истинският дисидент-антикомунист Илия Минев умря в забрава и мизерия през 2000 г. - и президентът Петър Стоянов го награди посмъртно с ордена “Стара планина”. Това е липса на признание на живо (лат. in vivo), породена от  бездушието на президента. Което прояви и към Христо Фотев, когато беше тежко болен – морето и жените на Бургас никога нямат да простят това на Петър Стоянов!  Човек остава с тъжното чувство, че хората най-много ги хвалят предсмъртно и следсмъртно. Защото Христо Фотев можеше, подобно на Йоско Сърчаджиев и Христо Мутафчиев,  да възкръсне от грижите на лекарите, но никой от бездушниците не се опита да убеди съпругата му Виолета да се съгласи Христо да бъде лекуван в болница, лечение за което мои колеги и аз бяхме се погрижили да се осъществи. На Христо Фотев не му трябваха толкова много пари за храна и телефони, трябваха държавни пари за лекуването му в болница – у нас и в елитни болници, като Mayo Clinic  в Рочестър, щата Минесота (където се лекуват български политици и безнесмени)

       Иначе и тримата президенти (ЖЖ, ПС и ГП) устроиха “лъчезарно погребение” за Христо Фотев. Япония и други културни държави се грижат за своите талантливи хора на живо и се отнасят към тях като национални светини.

        Вече се страхувам да пожелавам награди на приятели, прескочили 70 години: Михаил Давидов – един от най-добрите клетъчни биолози, Станислав Янев – един от най-добрите фармакотоксиколози, Балю Балев – един от най-добрите спортни лекари, Георги Попов и Дичо Палазов – едни от най-добрите психиатри, Милко Коларов – един от най-добрите композитори, Коста Радев – един от най-добрите писатели, Досю Досев – един от най-добрите артисти,  Христо Мушков и Илия Бахов – едни от най-добрите капитани далечно плаване...

       Най-добри, но никой от тях не е началник, а в нашата страна най-често началниците получават награди (един от многото примери е този с президента Росен Плевнелиев*). Всеки от споменатите приятели е по-заслужил, отколкото повечето от наградените от президентите Петър Стоянов и Георги Първанов – наградителите раздават награди, за да бъдат послушни наградените. В коя напреднала страна има такива антимеритократични прояви и щеше ли да има напреднали страни при такова унизително отношение към талантливите им хора?

      Феноменът е добре познат от времето на римските императори – наградителите раздават награди, за да бъдат послушни наградените. Българските президенти активно прилагат тази формула -  най-големите наградители са Петър Стоянов  и Георги  Първанов – само английската кралица е раздала повече награди от тях; вижте таблицата (източник АПИС, 2009 г.).

_____________________________________________________________

                                         Общо                Орден “Стара планина”

______________________________________________________________

Желю Желев                      93                              29

Петър Стоянов                 377                            189

Георги Първанов              449                            250

(първи мандат)

Георги Първанов              147                              69

(втори мандат)

______________________________________________________________

 

       Разкриването на механизмите, чрез които външни фактори, като признание на труда, финансови доходи и образование, влияят на ендокринните, имунни и други биологични процеси, е едно от големите предизвикателства на съвременната медицина и социология. През 2001 г. американското списание Annals of Internal Medicine публикува статията на канадските лекари Donald Redelmeier и Sheldon Singh, озаглавена „Преживяването при академичните награди – печелещите актьори и актриси”. Авторите изследват продължителността на живот при 762 артисти, номинирани и спечелили „Оскар”, и ги сравняват с 887 артисти, номинирани, но неспечелили или въобще неноминирани за „Оскар”. И установяват, че наградените живеят по-дълго, отколкото ненаградените артисти. Тоест, психичната травма от непризнаването на творчески постижения влошава здравето.

      Тази диагноза е гениално поставена още през 1862 г. от Ф.М. Достоевски в неговите „Записки от Мъртвия дом”:Ако поискат напълно да размажат, да стъпчат и унищожат човека, да го накажат с най-ужасното наказание, от което и най-страшният убиец би се разтреперил..., то достатъчно е да придадат на работата му характер на пълна безполезност и безсмислица.“

Doro doraton

      Награди, наградители, наградени – лирично императивен, Христо Фотев се обръща към “България” с думите:

Не позволявай да умра –

закриляй ме

от страшната магия на красивите

предмети и красивите награди...

не ме убивай с тяхното признание!

     Накратко, Doro doraton (подаръкът е като стрела) – казват гърците. Може да убие морала ти.

      В „Цената на откритията” проф. Стефан Робев пише, че в американските прерии се срещат побити колове, върху които има дъска с надпис „Hanged by mistake!(Убит по погрешка!). За да стигне до моралния императив: „Да се забиват колове из прериите на науката с надписи „Награден по погрешка!“ и „Хабилитиран по погрешка! ”

     Тази тема е като Питагоровата теорема – има стотици начини за нейното доказване (или отхвърляне). Все пак, поздравявам всички, получили наградата „Питагор-2020“ за принос в науката.

* Вижте колко много награди е получил (по данни на Уикипедия) този Усмивко за keep smiling поведението си към евроатлантическите ценности и русофобията си:

● 2012 г. – „Голям кръст на Ордена на Спасителя“ (Гърция)

● 2011 и 2012 г. – Политик на годината

● 2014 г. – „Орден на Белия орел“ (Полша) в знак на признание за приноса на държавния глава за активния двустранен диалог и развитието на партньорството между Република България и Република Полша.

● 2015 г. – „Европейска личност на годината в Югоизточна и Централна Европа“, присъдена за изключителни заслуги за стабилизиране и подобряване на отношенията между европейските държави и особено между съседите на Балканите.

● 2015 г. – „Личност на годината“ на Украйна, за обществена и политическа дейност в европейски и международен план.

● 2016 г. – „Орден на националния флаг“ на Република Албания за приноса си за развитието на приятелските отношения между народите на България и Албания.

● 2016 г. – най-високото държавно отличие на Молдова „Орден на Републиката“

● 2016 г. – „Голям кръст на Унгарския орден с огърлие и звезда със златисти лъчи“ на Унгария

● 2018 г. – почетен рицар и носител на орден „Св. Георги“ (Австрия)

● „ERI prix“ на Провинция Долна Австрия и Дунавския университет Кремс (Германия) за заслуги към съхранението на многообразието и равнопоставеността на регионите по пътя към обединена Европа.

●  „Голяма звезда на Почетния знак за заслуги" (Австрия) – за принос към развитието на двустранните отношения между Република България и Република Австрия.

●  „Орден на Южния кръст“ (Бразилия) за приноса за развитието на приятелските отношения между Република България и Федеративна република Бразилия.

●  „Двоен бял кръст“ (Словакия) първа степен за приноса в развитието на отношенията със Словашката република и за укрепване позициите на страната в международните отношения.

● Огърлие на ордена „Макарий III“ (Кипър), за принос за изграждане на отличните отношения между Република България и Република Кипър и за тяхното развитие и задълбочаване.

●  „Орден за изключителни заслуги“ на Република Словения за приноса му за мирното, демократично и европейско развитие на държавите от региона и в знак на признателност за дейността му за задълбочаване на сътрудничеството между България и Словения.

● Златният кръст със звезда на Почетния знак за заслуги към Федерална провинция Долна Австрия.

● Орден „Звезда към Кръста на св. Леополд на манастира Клостернойбург“, Австрия.

● Орден на Сао Пауло за заслуги за развитие на индустрията в международен мащаб.

● Степен Доктор хонорис кауза на Македонския университет в Солун, Гърция.

● Степен Доктор хонорис кауза на университета „Сункюнкуан“ в Сеул, Южна Корея.

● Степен Доктор хонорис кауза на Държавния университет в Баку, Република Азербайджан.

● Командир на Ордена на Почетния легион (Франция, 2018).

 

Автор: Д-р Георги Чалдъков