Вече месец държавата ни се тресе от масови протести и недоволства. Високите сметки за ток изкараха хората на улицата и дори успяха да свалят правителството. Каквото и да говорят наблюдателите и политолозите, за мен случващото се е най-чистата форма на демокрация, която сме имали възможност да видим в последните 23 години в България. На фона на протестите и ежедневните шествия обаче се случиха неща, които ме разтърсиха жестоко.

Само за няколко дни трима души се самозапалиха, а смъртта на Пламен от Варна се превърна в символ на българското недоволство. Честно казано аз не разбирам, защото самоубийството на този млад човек трябва да се окачествява като саможертва за моя по-добър живот. Светла му памет на Пламен, аз наистина изказвам искрените си съболезнования на  най-близките му, но не искам неговата смърт да е в мое име.

Не разбирам, защо трагедията на този мъж трябва да е цената за моя по-добър живот. Не искам подобна цена и отказвам да я плащам. Не разбирам и защо безизходицата на един човек трябва да се превръща в национално геройство. Да те бутнат отвъд ръба на отчаянието не е героизъм. Това е цинизъм. В най-висшата си степен.

За мен лично е цинизъм и днешния ден на траур. Защото той е определен именно от хората, които принудиха Пламен Горанов да изгори в центъра на

Варна. Сега същите тези хора, които го притиснаха до стената на собствения му живот решиха да му отдадат почит и в същото време отказват да се разделят с властта, която имат, а нямат право да държат в ръцете си. Объркват ме и реакциите в социалните мрежи. Мнението за Пламен се люшка от мъченик и национален герой до човек с психични проблеми и бягство от отговорност.

Ако днес е ден на траур, то той трябва да е не само за Пламен. Днес лично аз ще жаля за цяла една прослойка от хора, които са изправени пред каменната стена и нямат полезен ход. Ако в останалите държави има средна класа, то ние тук в България успяхме да създадем една съвсем нова класа, тази на работещите бедни. На хората, които се скъсват от работа, а накрая не могат да си платят хляба и тока. Хората, които работят по 12-13 часа на ден, плащат заплатите на държавните служители, а накрая не могат да си позволят да влязат дори и в магазин втора употреба.

Ето на тази прослойка е символ Пламен, но не със смъртта си, а с живота си. Защото в 21 век, в Европа сам да си сложиш режим на тока, защото иначе не можеш да го платиш е повече от страшно. И докато хиляди непознати превръщат смъртта на младия мъж в символ на борбата си, забравят как е живял. И че именно животът му, начинът по който го е извървял е истинският символ.



Снимка: frognews.bg