Мораториум за академични титли – О времена, О МОН, спрете конвейера на звания-без-знания!

Д-р Георги Н. Чалдъков* 

Няма национална наука, както няма национална таблица за умножение.

Д-р Антон П. Чехов

Предисловие

          През 2011 г. беше закрита Висшата атестационна комисия и изборът на доценти и професори бе предоставен на университетите. Оттогава доценти и професори се възпроизвеждат като зайците на Леонардо Фибоначи (1170–1250). През 1202 г. този италиански математик публикува „Kнига за абака“ (Книга за изчисления), където описва редица от числа, всяко от които след 2 е равно на сумата от предходните две: 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21…**

          Ако меритократският (по заслуги) подход не се заложи в Закона за развитие на академичния състав, репродукцията на „зайците“ ще продължава и през следващите години в българските университети – вижте статиите на различни автори: „Професори и доценти масово плагиатстват“, публикувана във в. „Труд“, 11 февруари 2015 г., „Вузовите вече произвеждат поне по един професор дневно“ – в. „Сега“, 11 февруари 2015 г.

          Първо те ингнорират, после те се борят с теб, после ти побеждаваш.         (First they ignore you, then they fight you, then you win) – Махатма Ганди

          Вече 36 години живеем в демокрация без меритокрация в науката, образованието и културата (НОК). Подобно на Платон за управлението на държавата, най-добрата форма за управление на НОК е „аристокрацията на заслуги“ – меритокрация, осъществявана от мъдри-и-морални личности.

Научните степени и звания

          В университетите на Западна Европа, Америка и Япония основните научни степени са: по време на университетското обучение – бакалавър на науките, означавана на английски BSc, а след дипломирането – Master of Science (MSc), Philosophy Doctor (PhD) и Doctor of Science (DSc). Съответно научните звания са: асистент, доцент, професор, академик. За да няма “звания без знания”, в тези университети знаят, че главното изискване за удостояване на даден учен и университетски преподавател с PhD, DSc, доцент, професор или академик е приносът им в областта на науката, в която работят. От своя страна, приносът в науката се измерва с качеството на публикациите на въпросните лица, при което качеството, а не броят, има водещо значение. Науката, която се занимава с това, е наукометрия – тя казва, че стойността на даден учен и университетски преподавател се определя от къде-какво публикува. След “къде/какво” идва “колко” публикации. И най-важното: „колко са цитиранията на публикациите“. Стойността на един учен, обаче, не се определя само от броя на статиите и импакта на списанията, в които са публикувани. Такъв беше смисълът на известната, но вече остаряла, максима Publish or perish („Публикуваш или загиваш“). Наукометричните показатели h-index, i10-index и citation index са реалните оценки за приноси в науката. h-index оценява не само броя на публикациите, а чрез броя на цитиранията им – и тяхната значимост. Тоест, малко статии с много цитирания са по-стойностни, отколкото много статии с малко цитирания. (Jorge E. Hirsch. An index to quantify an individual’s scientific research output. Proc Nat Acad Sci USA 2005;102 (46):16569-16572. DOI:10.1073/pnas.0507655102).

            h-index and i10-index are metrics used to measure the impact and productivity of a researcher based on their publications and citations. Here's below is a concise explanation of both:

h-index

          Преминалите успешно през такава “квалификация” могат да участват на „олимпиадите“ на НОК и някои от тях  – най-добрите – да станат доценти, професори, член-кореспонденти или академици. Не може със скок на височина 173 см да участваш на олимпийски игри. Така и с 2–3 публикации в международни списания – на конкурс за доцент, с 5–6 за професор, и с 9–10 за академик. Това са много ниски скоци за такива престижни звания.

          Вестник „Капитал“ публикува (1997) моята статия „Един американски професор не трябва да струва 1795 български”. Обявените от БНБ валутни курсове за 12 септември 1997 г. показваха, че един щатски долар струва 1795 български лева. Следователно, когато един учен Ви каже, че има 300–400 публикации и, чe е хабилитиран, погледнете го в „огледалата на науката“ – библиографските бази данни Scopus Elsevier, PubMed, Clarivate Web of Science, Research Gate. Така ще видите наукометричния му образ и ще разберете дали е Ноmo habilis recens („съвременният сръчен/ способен човек“). Нека тези, които гласуват, както и рецензентите, използват тези „огледала на науката“ при оценяване на участниците в конкурсите.

          Нобелистите по медицина Джордж Паладе, Кристиан де Дюв, Рита Леви-Монталчини и Алберт Клод имат съответно „само“ 236, 174, 135 и 91 публикации (по данни на Pubmed). Разбира се, те са професори без “минимални национални изисквания“ за „доктор на науките“. В напредналите страни много рядко колеги, които са MD (Medical Doctor) и DVM (Doctor of Veterinary Medicine), имат научните степени PhD или DSc – защото не са им    нито задължителни, нито особено ценни.

          В знак на протест срещу комерсиализирането на изкуството, немският художник Густав Мецгер през 1970-те в Лондон предлага Проект „1977–1980 – години без изкуство“. Сега е в България предлагам Проект „2026–2029 – години без конкурси за доценти, професори, член-кореспонденти и академици“.

          И питам: Кога в „минималните изисквания за хабилитиране“ ще бъде включен етичният индекс на Чалдъков (chе-index – от Chaldakov’s ethical index)? – едно от изискванията на chе-index е: „По време на мандатите им (и четири години след това) президент и вицепрезидент, депутати, министри и зам.-министри, председатели и зам.-председатели на БАН, ректори и зам.-ректори на университети не се допускат до конкурсите за доценти, професори, член-кореспонденти и академици. Друго изискване на chе-index: Безкомпромисни наказвания на плагиатите“.

Важнослов-1: Български принос в науката е значително по-обективен критерий за оценка, отколкото принос в българската наука. Тогава защо не са номинирани за академици или за член-кореспонденти наши световноизвестни учени, които правят state-of-the-science (SOS) науки в едни от най-престижните университети в Западна Европа, САЩ и Япония? Например: проф. Димитър С. Димитров – National Cancer Institute, National Institutes of Health, Frederick, Maryland, USA – h-index: 85; publications: 423; проф. Владимир Кефалов – един от най-проспериращите в света изследователи на ретината – от юни 2021 г. е в Departments of Ophthalmology and Physiology and Biophysics, California University Medical School; проф. Крикор Дикранян  – Department of Neuroscience, WASHU School of Medicine, St. Louis, MO; проф. Антон Тончев – ръководител на Катедра по анатомия и клетъчна биология и директор на Научноизследователски институт, Медицински университет, Варна; проф. Дойчин Ангелов – Center for Anatomy, University of Cologne, Köln, Germany; проф. Николай Лазаров – ръководител на Катедра по анатомия и хистология, Медицински университет, София. И за учени под 50 години: д-р Данко Георгиев (45), който прави SOS невронауки в Япония и САЩ. Сега – в ​​​​Катедра по биохимия, молекулна медицина и нутрогеномика, Медицински университет, Варна.

Важнослов-2: Истинската академия е базирана на добродетели и професионализъм (virtue-based professionalism), тя е състояние на разум и евристика. Иначе БАН и университетите ще продължават да бъдат фабрики за звания (degree factories) без знания. Ще продължава деформацията на НОК, държавата ни ще бъде НОКаутирана.

          Учителят каза: Докога така? (Magister dixit: Quousque eadem?). Докога звания без знания? Кога академиците на БАН, ректорите на университети и министрите на МОН ще отговорят най-после на тези важни въпроси?

Важнослов-3: От информационния портал „Здраве и Култура“: „Смела промяна“ (Futoji no henko) е концепция, която сменя образователната парадигма. Програмата е за 12-годишно обучение и има само 5 предмета: 1. Бизнес аритметика. Основни операции и използване на финансови калкулатори. 2. Четене. Започват с четене на страници от книгата, която всяко дете избира, и така четат по една книга седмично. (В България 30 % от учениците четат една книга годишно, а 70% са в социалните мрежи.) 3. Цивилизованост. Разбирането и зачитането на законите, гражданските ценности, етиката, спазването на правилата за съвместно съществуване, толерантност, алтруизъм и емпатия. 4. Компютър. Офис, интернет, социални медии и бизнес онлайн. 5. Език. Пет езика, азбуки, култури, религии, включително японски, латински, английски, немски, китайски, арабски; със социализиране на обменни посещения на семейства от всяка страна през лятото. Така учениците след 12 години учене ще говорят 5 езика, ще познават 5 култури и ще пишат на 5 азбуки. Те ще са експерти в използването на  компютри и мобилни телефони, като работни инструменти. Ще четат 52 книги всяка година. Те ще бъдат граждани на света, не само на страната си. Най-после мечтата на Диоген „Аз съм гражданин на света“ да се сбъдне. Всичко това не са прояви на глобализацията на Сорос, маскирана с проекта му „Отворено общество“ и ентусиазирано приет от българското правителство – прочетете „Ние бяхма пратизаните на Сорос“ – интервю с Димитър Луджев във вестник „Труд News“, 14 октомври, 2025. Той е роден в Бургас, но излага родния ни град и истинските бургазлий) – както и с професурата си.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

*Гост професор по клетъчна биология в университети в Италия, Сърбия, Япония и Румъния. Действителен член на International Academy of Cardiovascular Scienсes; доцент по хистология в Медицински университет, Варна. h-index: 38; publications: 172; citations: 4 989 (according to Research Gate, Sept. 2025).

** Числата на Фибоначи се илюстрират с експеримента на размножаване на зайци: „Поставя се двойка зайци на място, оградено от всички страни със стена, за да разбере колко зайци ще се родят в течение на година, ако природата на зайците е такава, че след месец двойката зайци ще възпроизведе на бял свят друга двойка, а зайците ще могат да раждат други зайчета от втория месец след своето раждане“.