Няма нищо ново в драмата в “Джунглата” в Кале*, дори и тя значително да се задълбочи през последните четири години. Тя е свързана с функционирането на шенгенското пространство. Франция отвори европейските си граници и се ангажира да защити с всички средства тези на Великобритания, превръщайки Кале в задънена улица, сборище на мигранти, прекосили част от планетата, за да отидат отвъд Ламанша.
Внезапното задълбочаване на хаоса се дължи на премахването на външната европейска граница през 2015 г. след неуместните изявления на няколко европейски лидери, сред които германският канцлер Ангела Меркел и председателят на Европейската комисия Юнкер: “Да отворим обятията си за тях!”
Безпрецедентният в историята мигрантски поток не спира. След един милион новопристигнали през 2015 г. несъмнено броят им е същият и през 2016 г., а още няколко милиона души се тълпят пред вратите на Европа. Всичко това - на фона на безсилието на Европейския съюз, който не успява да се справи с криминалния трафик.
Феноменът, на който сме свидетели в Кале, потвърждава неуспеха на правовата държава в Република Франция. Непонятно е как бе позволено да се създаде зона на беззаконие от такъв мащаб. Още по-лошо: решението, което се състои в принудителното евакуиране на “Джунглата” и разпределението на мигрантите в приемни центрове в различни области на страната означава само едно - отказ да бъдат приложени законите за незаконната имиграция.
Трябва да кажем истината: мигрантите в “Джунглата” не са бежанци. Самият принцип на правото на убежище се прилага за хора, които бягат от преследвания и се заселват в първата страна, която им осигури закрила,.
Мигрантите в Кале не попадат в тази логика. Те се опитват на всяка цена да отидат в Обединеното кралство, за да работят. Поради невъзможността обаче да отидат във Великобритания, трябва да се “задоволят” с Франция.
В действителност те са чужденци в нередовно положение, които нямат право да влизат на територията на страната и чието пребиваване е забранено от законите на републиката.
Повечето от тях са неженени възрастни. Те са оставили родината си, която може би се нуждае от тях, било за икономическото и социалното си развитие, било, за да се бори с тирания. Изправена пред тази ситуация, държавата има едно задължение: да прилага законите на републиката и да ги отпрати в родните им страни, зачитайки тяхното достойнство, освен ако има специфична хуманитарна причина.
Организирайки разселването им в областите, социалистическото правителство потвърждава отказа си да приложи законите за

влизането, престоя и убежището. Парализирана от идеологията, страха от медии и активисти, политическата власт отстъпва по всички линии и се отстъпва от принципа на правовата държава.
Като връх на абсурдната ситуация, виждаме френски длъжностни лица да молят чужденците, които са в нередовно положение, да се съгласят да останат във Франция, докато те всъщност трябва да напуснат. Подтикват ги дори да поискат убежище във Франция, знаейки отлично, че това не са бежанци. Европейското право изключва отговорността на страната ни за тях. Тя се носи единствено на страната, през която те са влезли в Европейския съюз (Дъблинският регламент).
Драмата в Кале е драмата на една държава, която е подала оставка, безпомощна, неспособна да наложи спазването на закона.
По този начин се задълбочават хаосът и бъркотията. Не е непонятно защо кметовете отказват да открият приемни центрове за хора, които са нарушили законите, за да влязат и да останат във Франция. Но за държавата е по-лесно да принуди местните избраници и жителите със заплахата, че ще ги обяви за расисти, отколкото да наложи спазването на законите.
Една организирана, регулирана, контролирана, договаряна с родните им страни имиграция, би могла да бъде истински шанс в икономически, демографски, културен план както за нашата страна, така и за Европа като цяло. С политиката си на принудително регионално разпределение на незаконните мигрантите политическата власт се отказва де факто от принципа на контрол на мигрантския поток и от борбата срещу незаконната имиграция.
Очевидно тази хаотична ситуация е в полза на екстремистките движения и на националистическите и антиимигрантски партии както във Франция, така и в Европа. Защото безсилието на държавата реално създава добра почва за ксенофобията.
Ако иска да избегне изборен катаклизъм през 2022 г., бъдещото мнозинство през 2017-а трябва преди всичко да вземе в ръце мигрантската политика на Франция и да се върне към нейния фундамент: разумна политика спрямо законната имиграция и непримиримост спрямо незаконната.**

Автор: Ксавие Сенкол, „Фигаро“

Превод от френски: Галя Дачкова.

* Става дума за имигрантският лагер “Джунглата” край френския град Па дьо Кале. В него имаше над 9000 азиатци и африканци (бел. ред.).
* * Този принцип в пълна сила важи и за България. Но има и друго, за което намеква авторът – държавите от ЕС да почнат да връщат мигрантите в страните по тяхната първа регистрация. А само от 1 януари до 18 август 2016 г. по данни на в. “Труд” у нас са регистрирани 11 025 мигранти.

Източник и снимка: bgnow.eu