Международният конкурс подсказва – има ли грешки в заданието?

Автори: Киро Проданов и Митко Иванов

Вече станаха известни резултатите в Международния конкурс „Парк Зона 3“ на Община Бургас, както и наградените участници.

На страницата на конкурса https://competition.bg/parkzone3burgas/ се виждат основни елементи от проектните идеи с модерната визия на бъдещата сграда върху прословутата „дупка“. В обяснителните записки на всяка от предложените концепции има посочен приблизителен бюджет. На получилият първа награда колектив от Италия/Египет той е само 1 млн. 800 хил. евро. Изглежда като досадна грешка в сравнение с тези на получилите второ и трето място (съответно малко над 18 млн. евро за арх. Тони Начев и малко над 24 млн. за третото място на студио „Рончели“ - Дания). Привидно изглежда, че стойността на проектите е водещ критерий за класацията. Но това едва ли е така. Защото има неодобрени проекти с доста по-малки бюджети. И тъй като всеки е оригинален по своя замисъл, а с наградите правата им, така да се каже са откупени, за Община Бургас остава да възложи изготвянето на инвестиционния проект на екип от няколко архитекти с наградени проектни идеи.

Без да се опитваме да правим анализ и съпоставка между отличените, не може да не отбележим, че те имат една обща архитектурна концепция - запазват и развиват „вкопаната идентичност“ на терена. Във всеки има „преосмисляне“ и превръщане на дупката в обществен културен пейзаж. Чрез комбинация от плавни, широкомащабни рампи или елегантна стълбищна система и в трите проекта теренът около сградата се свързва органично с околната градска действителност. Така „дупката“ се трансформира от градски дефицит в активен социален актив. Признанието в оценката на журито идва именно от създадената радикална гъвкавост в проектирането на така нужното единство между „трите ключа“ в Заданието – паркова зона и не доминираща сред нея сграда за изкуство и култура с административни услуги.

Това наистина би бил най-вдъхновяващия Културен дом за посетители и участници в сърцето на Бургас. Как и кога може да го имат гражданите? – Когато общината преди да възложи проектирането, според уверенията на кмета, проучи мнението на бургазлии как най-добре да се оползотвори пространството в конкурсната територия. Тук ще кажем и нашето мнение - Областен културен център би било най-заслуженото. Най-необходимото и най-целесъобразното, особено пред вид подписания Меморандум за сътрудничество между 13-те общини. За да може с многообразните прояви тук Бургас да се отличи като Европейска столица на културата. Не само до, а и след 2032 г.

Готови сме, когато се отвори обществената дискусия, да внесем нашите идейни предложения за това как най-пълноценно да функционира този Културен център. Разбира се, в пълно единство с емблематичния площад „Тройката“ като част от т.н. Контактна зона. И тук вече идва препъникамъкът. Защото според Техническото задание (ТЗ) от 2025 г. „Контактната зона и конкурсната територия следва да бъдат функционално и пространствено съгласувани, да бъдат третирани в синергия, като се допълват функционално и композиционно, с цел постигане на цялостна и хармонична градска среда“ (стр. 62). И нещо повече – на проектантите дори се препоръчва „промяна на облика на контактната зона, като преосмислят съществуващите предизвикателства“.

Е, кой не знае, че най-голямото предизвикателство в самия център на „Тройката“ е прословутият 17-метров монумент на съветския автоматчик, натрапен там през 1952/53 г. от тоталитарния комунистически режим? Наричан „Альоша“, името му дотолкова се е сраснало в съзнанието на мнозина, че дори една от конкурсните разработки описва несъществуващ площад с това име. Подобни нелепости има и в самото задание. Вписан или като „паметник на съветската армия“, или като „монумент“, той по всичко личи деликатно е пазен от възложителите срещу посегателства дори от проектантите в конкурса. Разработките не достигат до него, както и до цялата контактна зона. И тук следват логичните въпроси:

- Има ли грешки в схемата на Заданието на стр. 62, където е посочен въпросният монумент с № 7, без площта му от 672 кв.м. да е обозначена в жълто, т.е. хем е описан, хем стои извън обсега на зоната? Не е ли това една от причините проектите на участниците в конкурса да са фиксирани само върху визията на „дупката“, а контактната зона отсъства в разработките? Вярно, в скицата на самата контактна зона тази маркировка е направена, но защо и в разработките остава забравена?

- Защо в т. 7 на схемата липсва правдивото историческо пояснение, че това е „монумент на окупационната съветска армия“? Дали е от незнание, или от свян заради парадоксалната му близост със скромния паметник на жертвите на комунистическия режим? Сякаш съзнателно се игнорира факта, че е посветен на Й. Сталин и на „непобедимата съветска армия“, макар необяснимо защо такова посвещение липсва върху монумента. Остава скрито в запазена обяснителна записка, която възложителите е трябвало да имат предвид.

- Защо в Техническото задание липсва изрично пояснение да не се „пипа“ този монумент, както това е посочено за дървесната растителност? Защото е определен като „ключов елемент“ ли? Или защото на пук на официалната историография за окупационната същност на съветската армия ще оставим надписа „вечна признателност“ към тази армия да ни напомня за комунистическото верноподаничество и страхопочитание?

- Въпреки историческата логика и целта за преобразуване на площадното пространство, ако общинската власт остави тази „мъртва зона“ в градския център, ще изпълни ли законовото изискване да постави обяснителен надпис върху монумента, доказващ същността му на тоталитарен комунистически символ?

Макар и вписан като „ключов елемент“, той не представлява „недвижима културна ценност“ и няма как да бъде „пришит“ към околните сгради с такъв статут. А такъв замисъл прозира в текста на заданието. Повече от ясно е, че без премахването на 17-метровия автоматчик от центъра на „Тройката“ не е възможна функционална интеграция на територията и „промяна в облика на контактната зона“. Противното е просто заблуда от грешен прочит на историята, набит в главите на мнозина с пропагандни клишета.

Поради това в следващия етап на проектиране архитекти и дизайнери могат да премахнат този 17-метров пилон на съветския автоматчик въз основа на правилото „мълчаливо съгласие“ след като няма забрана за преместването му или условие да остане там. За подкрепа на една такава архитектурна концепция призоваваме съгражданите си активно да участват в следващи дискусии, независимо какъв характер ще им придаде общинската власт.

Призоваваме свободните и демократично мислещи личности, учители по история, музейни работници и хората от научната и художествено-творческа интелигенция да изразят публично своята позиция по темата. Защото виждаме, че общинската власт свенливо избягва вземането на решение за преместването на този противоречив, разделящ и отблъскващ монумент. Не помагат за това нито гражданските петиции, нито критиките отвън. Проектът Парк зона 3 е най-елегантният начин да се освободи центъра на „Тройката“ от неговата доминираща роля. Без увъртания и скрити условия, превръщайки площадката му в сцена за културни изяви, правейки я част от иначе добре замисления център за изкуство и култура сред разкошна зеленина.

Само така Бургас ще докаже, че съумява да се справи с историческото предизвикателство и че няма да има петно в центъра си, хвърлящо сянка върху облика му като Европейска столица на културата.