Мария Драголова е поет и писател, носител на наградата на литературния конкурс на Грамофона Нюз за написване на рибарска история. Ето нейния анализ за думите през иминалите 25 години:

 

Един четвърт век от новото хилядолетие ще завърши днес и този край породи в мен въпроса „Какви са били думите на тия 25 години?“. Години, които извървяхме с немалко премеждия и изпитания, с изправяне на коси, на нокти и пръсти, с ходене по мъките, с маски и без маски и с все по-малко общуване тет-а-тет. За четвърт век, започнал с еуфорията на „милениум“, „бъдеще“, „преход“ и „нова ера“, постепенно сме започнали да предпочитаме телефоните пред хората (2001) и то дотолкова, че междуличностните контакти изтъняват, девалвират и се губят и то дотолкова, че през 2009-та сме избрали за дума на годината „разприятеляване“. Google е думата, която е най-търсена през 2002-ра, а към така популярния „подкаст“ интересът е започнал 3 години по-късно. Ако в световен мащаб през 2007 година най-голям е бил интересът към слова като „енергия“ и „сателит“, то за нас това е била думата „разширяване“, защото тогава, някои от вас си спомнят, се присъединихме съм ЕС. Заради световния икономически срив логично през 2008-та най-голяма употреба е генерирала думата „криза“, като стагнацията продължава и през 2010-та, когато властва изразът „режим на строги икономии“, а през следващата година водещи търсения са „прагматичен“ и „притисната средна класа“. След като сме излезли от „пълната бъркотия“, която описва 2012-та, сме се гмурнали в морето от в друга такава, но на собственото си „величие“ и значимост, защото водещото слово през 2013 година е „селфи“. Не знам от огромния обем на снимки със собствения ни образ или от „преяждането със сериали“ и „емоджи“ (2015), както и от употребата на „вейп“ (2014), но 10 години по-късно, сме започнали да губим представа за реалността и това е описано като "brain rot" (мозъчно гниене) - термин за липса на когнитивни функции от прекалено много време пред екрана. Това мозъчно загниване има още един, да речем, симптом и това е изразът goblin mode или "гоблински режим"(2022), означаващ "необичаен модел на поведение, отхвърлящ обществените норми и очаквания", както и "безпомощно самовлюбено, мързеливо, мърляво или алчно“ за начина, по който се отхвърлят социалните норми или очаквания. За това неприятно положение, до което се стига, „вина“ може и да има AI, останал като дума на годината през 2019-та. Само 12 месеца по-късно Ковид 19 промени усещането за свобода, като по-скоро задълбочи отдалечаването от другия, но също и увеличи чувството за самота и съпричастност. Две години поред това е причината за господството на думите „локдаун“, „пандемия“ (2020), „вакс“ и „антиваксър“ (2021). А всички знаем защо сред водещите думи през 2022 са „война“ и „мир“ и очакваме трайната употреба на втората.

През 2023-та сме халюцинипрали. Какво точно – не е ясно. Ясно е обаче, че това бълнуване и потъване в нереалистични светове ни е държало и през настоящата година. Най-търсеното слово през отиващата си 2025-та е „парасоциален“ и описва връзката, която хората изграждат с известни личности, особено в социалните медии, като създатели на съдържание, без да са в реална, двупосочна връзка. Като капак на безсмислието на 2025-та е изразът „6-7“, популярен сред най-младата аудитория на социалните мрежи, отразяващ тенденцията към „оглупяващ хумор“.

Надявам се в края на тези първи 25 години от милениума лудостта, абсурда и безсмислието да се претопят в по-смислени, по-справедливи и мъдри решения за бъдещето. И всичките 25 урока от новата ера да не останат ненаучени. За да не ги повтаряме. А надграждаме и усъвършенстваме.

Сигурна съм, че за нас, българите, през идващата година вероятно най-употребявано ще е словото „евро“, но много се надявам световната дума на 2026-та да е „мир“.