След края на туристическия сезон най-популярният южночерноморски курорт остана празен и самотен.
Дойде време хотелиери и ресторантьори да теглят чертата под сметката и да установят – „плюс” или „минус”. По-скоро второто, споделиха част от тях. Категорично второто, твърдят още по-голяма част. Как стана така, че някога най-печелившият бранш в страната се превърна загуба на доходи? Защо „Балкантурист” и „Слънчев бряг” от синоним на митична възможност за приказен живот се превърнаха в чергарски живот със съмнителен финансов резултат? Каква е причината чуждестранното ноу-хау не само да не сработи, но и да убие туристическия бизнес у нас?
Защо си мислехме, че сезонът ще е богат?
Годината започна със световни събития, които предполагаха отлив на туристи от най-популярните дестинации. Размириците, съпътствали смяната на правителството в Египет и акцията по „спасяване” на чужденци от страната убедиха резервиралите почивки в екзотична Африка да ги отменят. И най-големите оптимисти получиха потвърждение за опасността от последвалите примера на Египет либийци. Освен това събитията добиха $$размерите на военно положение, което продължи и достатъчно дълго, за да обърка плановете на хотелиери. Че съседни Турция и Гърция се уплашиха от аналогии със северноафриканските курорти свидетелства отговорът с All Inclusive пакети за по 8 $ в четиризвездни хотели на брега на морето. Това ни даде надежда, че туристопотокът ще се ориентира към по-отдалечената от събитията България.
Вторият „плюс” за нас беше аварията в атомната електроцентрала „Фукушима” в Япония. Прогнозите бяха, че паралелът с „Чернобил” ще изгони западноевропейците от близките на Страната на изгряващото слънце туристически атракции – предимно Тайланд, обиращ каймака на ваканциите.
Най-неочакваната, но изключително коварна за туристическия бранш неприятност беше епидемията от ешерихия коли, за която вината беше хвърлена върху испанските краставици. Така третата популярна посока – Испания и Средиземноморието, беше разоръжена. А както е известно, в България испански краставици едва ли има – най-много турски, гръцки или македонски.
И така, прогнозите от елементарния анализ показаха, че… туристите пристигат на тълпи.
Това обаче не се случи. Хотелите отвориха едва в края на май, но Слънчев бряг се напълни в средата на юни. „Напълни се” е силно казано. Немалък е въпросът и колко платежоспособни туристи привлече. 
Истината е, че богатите хора купуват скъпото, коментираха хотелиери. Ол инклузивът за по 30 евро на ден не обещава качество дори заради елементарната сметка „колко е себестойността на качествената храна”. А и вече ни се разнесе слава, че услугата ни не е качествена.
Кратка история на All Inclusive-ът в България
През 1999 година за първи път в България се въвежда услугата All Inclusive във ваканционно селище „Елените”, разказва Благой Василев, член на Българската асоциация на хотелиерите и ресторантьорите, бивш член на УС на „Слънчев бряг”АД, собственик на хотел „Олимп” в Слънчев Бряг. По онези години Василев е в борда на „Елените” и като такъв е изпратен на „промишлен шпионаж” в Анталия с група свои колеги. „Само в моя фотоапарат се върнах с над 400 снимки”, разказва той.
Тогавашният пакет All Inclusive е струвал 50 $ дневно, като услугата е важала за цялата територия на селището и за всичко, което се предлага в него. Единственото, което не е било включено в пакета, е бил построеният по-късно от новите собственици на „Елените” аквапарк.
Принципът на услугата е бил следният: безплатно е всичко от 6 до 23 часа. Всяка стока в комплекса е вече маркирана на касов апарат. „Ако ми дойде гост, аз не мога да го почерпя дори с кола, защото тя вече е платена”, спомня си Василев. Когато настъпи двадесет и третият час, касата се занулява и до шест сутринта абсолютно всичко, което поиска турист, се заплаща.
Това, което се случва в един All Inclusive-ден, започва в шест – ресторантът отваря врати за закуска. Тя задължително е на блокмаса, тъй като континенталната закуска, включваща по сто грама масло, кашкавал, конфитюр, салам и яйце, е твърде бедна за една качествена услуга. В единадесет започва втората закуска, приличаща по-скоро на посещение в сладкарница. Обядът започва от 13 ч. При него нещата стават по-сложни – може да обядваш в ресторанта на хотела, но ако си на плаж, можеш да хапнеш направо там, на някой от пунктовете – за риба на скара, за пица, за още няколко вида храна. Още на обяд се предлагат няколко вида питиета, задължително български – по седем-осем марки наша бира, вино, алкохол. Разбира се, следобед отново се предлага закуска, както и вечеря в късните часове на деня. Всичко извън официалните часове за хранене, което се консумира в комплекса, също е безплатно. Останалите услуги, предлагани в селището, също са включени в пакета – водната атракция „банан”, чадъри и шезлонги, масажи... В сравнение с тази първоначална идея това лято ресторантите в центъра на курорта останаха празни – туристите имаха платена храна единствено в хотелите си и не желаеха да изхарчат и лев извън пакета.
All Inclusive-ът бързо прави впечатление на българските хотелиери и Слънчев бряг също иска ноу-хауто, разказва още Благой Василев. След него желание проявяват и в Златни Пясъци, Албена, Банско и др. От „Елените” им предлагат да ги посетят, да „преживеят” една ол-инклузивна почивка, за да разберат по-добре същината, и да заработят. Така системата бива възприета и в другите комплекси.
src="assets/oldsite/images/stories/statii/sunny_beach/hotel_diamant.jpg" height="268" width="358" />Всъщност блокмаса в България за първи път се прави през 1967 г. в слънчевбрягския хотел Диамант. По правилата тя трябва да предлага не по-малко от 42 ястия. След края на закуската специална комисия установява годността на останалите на блокмасата ястия – ако са годни за повторна употреба, те биват съхранявани за следващо хранене. Негодното се изхвърля пред очите на комисията в кош за отпадъци. Естествено, остатъците от чиниите на туристите се изхвърлят без никакъв коментар.
По правило ол-инклузивът е разрешен само за четири и петзвездни хотели. В Слънчев бряг такива обаче са рядкост. Българската Асоциация на хотелиерите и ресторантьорите чакат най-накрая Законът за категоризацията да реши проблема с категориите в комплекса, за да прекратят практиката на зле предложената у нас услуга.
Освен грижа за туриста „Слънчев бряг” АД навремето е ценял достатъчно много кадрите си, за да ги остави на произвола след края на сезона.
Целогодишната заетост на сезонните работници
В най-добрия случай в момента работниците в хотелите от комплекса могат да получат устно уверение, че следващото лято отново ще бъдат наети на същото работно място. Ако договорните отношения с работодателя са уредени коректно, през зимата те се водят на отчет в Бюрото по труда и разчитат на обезщетение за безработица. За късмет неговият срок изтича именно в началото на следващия сезон, разказва собственик на перално стопанство, разчитащ на бюрото по труда да запази работниците му.
При други благоприятни обстоятелства хотелиерът има обект и в зимни курорти като Банско и Пампорово, в които персоналът може просто да се премести, разкрива Зоя Къртовска, управител в ресторант „Маестро” в Слънчев бряг. Проблемът на голяма част от работниците е, че не винаги семейните могат да си позволят такава мобилност.
Много рядко фирми практикуват политиката да задържат поне главния си готвач, като му осигуряват в „мъртвите” зимни месеци заплата в реалния й размер.
В периода 1970-1990 г. Слънчев бряг е задържал на работа своите камериерки, бармани и сервитьори и през зимния сезон. За целта е било създадено Учебно Производствено Предприятие, състоящо се от двадесет и шест цеха с различно производство. В тях останалите без занимание служители от комплекса са изработвали предимно сувенири – битови кукли, покривки с нациоални шевици, дърворезби, дори реотани за отоплителни печки. Работниците в тях са били назначени с двустранна заповед – от първи май до тридесети септември са изпълнявали длъжности като „сервитьор”, „камериерка”, „готвач”, „барман”, а от първи октомври до тридесети април са били работници в УПП, разказват тогавашни служители на дружеството.
На практика към настоящия момент хотелиерите не знаят дали през идния сезон ще могат да осигурят работни места на всички свои тазгодишни служители. При това положение малко от тях биха се замислили дали да създават работна заетост през зимата. Никой не знае дали догодина ще има достатъчно туристи.
Защо комплексът се напълни през лятото
Още преди десетина години, в бума на застрояването на Слънчев бряг, се чуха гласове, че „тук ще стане като в Испания – ще се бутат хотели с булдозери”. Тогава първа линия се напълни с високоетажни сгради, а по-ниските останаха във вътрешността, без изглед към морето. Комплексът се разшири на запад с още толкова и от година на година ставаше все по-неузнаваем.
Сухо казано, причината е в липсата на главен архитект на комплекса. Тази длъжност е съкратена в началото на деветдесетте години. На по-късен етап за инфраструктурата на комплекса длъжността съчетават с другите си задължения различни специалисти. През 1990-та година Слънчев бряг бива разделен на две от главния път, минаващ през комплекса. Двете части са наречени съответно „Изток” и „Запад”. Източната част е териториятаа на стария комплекс, а в западната част, граничеща с пътя за Варна, се намират парцелите на оземлените през 1925-1930 г. бежанци от Тракия, които продават по-късно земите си на строителни предприемачи. По проект в „Запад” са заложени 15 хил. апартамента, но действителният им брой е около 30 хил. Въпреки че сградите там са предимно жилищни, легловата база възлиза на близо 60 хиляди. Още толкова има и в източната част. В „Запад” инфраструктурата все още е твърде неуредена, липсват дори тротоари, луксозни сгради съседстват с изоставени заблатени строежи. Високите сгради на първа линия закриват гледката в другата част и туристите отказват да почиват там. 120-те хиляди места не могат да бъдат обслужвани адекватно от пречиствателната станция, проектирана за много по-малък капацитет потребители. В съседство на комплекса се намират Несебър, Равда, Свети Влас, Елените, с общо 350 хил. легла, гласи статистиката на Българската Асоциация на хотелиерите и ресторантьорите. При такъв избор туристите просто отиват в свободни хотели в близост до морето.
Не е ясно колко от започнатите строежи в Слънчев бряг ще бъдат завършени тази зима. Съмнително е дали наистина булдозери ще бутат хотели. Хотелиерите обаче явно не са оптимисти. Никой не смее вече да прогнозира, но очевидно предприемачите изоставят бизнеса в комплекса. Това лято хотел „Персани” на границата на двете части изобщо не отвори врати, а приземният му етаж така и не свали табелите „Дава се под наем”. Веднага след сезона огромният хотел „Свежест” в средата на старата част „Изток” осъмна с транспарант „Продава се”. Абсурдът „да смениш кон за кокошка” стана съвсем измерим с една разпространена из комплекса и стария Несебър обява – „Продавам или заменям нов апартамент в Слънчев бряг за автомобил”. Като че ли за Слънчев бряг кризата тепърва започва.
