Че сме в криза – в криза сме. И тя изобщо не отминава, както твърдят в медиите експерти. По-скоро светът свикна с нея, пригоди начина си на живот според параметрите й и засъществува по нейните правила.
Регионът, в който е разположен Бургас, разчита на едното лято, за да скъта бели пари за черни дни. През сезона по стара формула „ден година храни”. Или поне така беше. Някога. Сега в черноморските курорти важи друго правило – „ден за ден”. Ако осъмнем.
През това лято стечението на обстоятелствата ме отвеждаше в Слънчев бряг поне два пъти седмично. До плажа така и не припарих, нито видях цвета на морето, но през цялото време контактувах с управители на хотели и ресторанти. Това лято не бях турист, а заех страната на работещите в туризма...
Как е било навремето, нямам спомен. Бях малка. Но съм чувала, че някога да работиш в „Балкантурист” или просто „на Слънчев бряг” е било едва ли не билет за рая. Най-малкото, което е могло да ти се случи, е да носиш след смяна чуждестранни армагани вкъщи – екзотични напитки, цигари, недостъпни модни дрехи и козметика, тук-таме и немска техника. Сервитьор на Съни-то задължително означавало, че се храниш, не, а си изкарваш царски в бара на „Кубан” само от бакшиши, а в края на сезона си спестил поне за ново обзавеждане. Десет години работа са слагали знак за равенство срещу жилище, автомобил и вила. Светли примери дори за повече от това са ни сегашни видни несебърски бизнесмени – някои вече покойни, не поради старини, а заради пари. 
Това лято беше друго.
Сезонът, най-напред, започна доста късно. Предишни години поне германките идваха през април. Сега комплексът отвори в края на май. Напълни се едва в края на юни. Всъщност, „напълни се” е силно казано. Истината е, че цяло лято помещения на пътя между първа и втора линия стояха с табели „дава се под наем”, а не един и два хотела изобщо не отвориха врати. Почиващи нямаше. Поне не достатъчно.
Туристът днес
Все пак дойдоха някакви туристи. Едва ли обаче догодина те ще бъдат добре дошли в хотелите в този комплекс. Болшинството от почиващите бяха групи румънци и евреи. Руските групи въобще не бяха от класата на някогашния богат руски турист, когото властта не пускаше „по света” и единствената екзотична дестинация за тях беше България. Германците – също. „Никога повече евреи! Още сега отменям резервациите на другата група! Снощи два пъти съм викал полиция”, разказва Божидар Събев, управител на хотел „Аквамарин”. В началото на сезона хотелът му е сключил договор с Израел за групи абитуриенти. След гимназия младежите и девойките в близкоизточната страна по закон заминават за няколко години в казарма, от която, поради военната обстановка в страната, често не се връщат. В хотела на Събев пристигат групи от младежи, изпратени да се порадват на последните си дни „свобода”. Далеч от родители, донаборниците се отдават на пиянство и хулиганство. Момичета и момчета изпиват наличното в бара количество алкохол и трошат инвентара на хотела ежедневно, докато в един момент управителят ги гони от него. Следва намеса на посланика на Израел, но Събев е непреклонен – „Ваше Превъзходителство, вземете си чадата Божии и повече не ме търсете за туристическа услуга!”
Хулигански прояви имат не само израелските туристи, разказват работещи в комплекса. Хотел „Балатон”, приемащ от години немски почиващи, е замръквал няколко пъти със секссцени по балконите. Управата на хотела вика полиця в тези случаи, за да опази спокойствието на семейните си гости. „Немски турист, млад човек, беше отседнал в стая срещу служебния вход на кухнята. Готвачките ни не смееха да се покажат – мъжът ги дебнеше и се показваше гол на терасата”, разказва Весела Христова, F&B мениджър на хотела. В „Балатон” не разчитат на случайни гости, голяма част от почиващите са семейства, прекарващи от години ваканциите си там, но въпреки това попадат и не съвсем дисциплинирани туристи. Същия проблем споделя и главният готвач на хотел „Марвел” Мирослав Михалев. Двуметровият мъж оставал безпомощен пред липсата на свян у възрастни немски туристки. Забелязвайки го на прозореца на стаята му, дамите, подготвени с по няколко питиета, се събличали голи, излизали на балконите си и го гледали втренчено.
Как предложих помощ на полицията
Естествено „лудориите” на туристите не се ограничават само между четирите стени на хотела. По мои наблюдения всяка една атракция в комплекса можеше да се превърне в опасно за живота оръжие, съоръжение или събитие. Това лято особено актуални бяха електрически триколесни мотопеди, наподобяващи тротинетки. Така и не разбрах наименованието им – попитах човек, който ги отдаваше под наем, как се наричат „малките електрически триколки”, а той ми отговори „малки електрически триколки”. Яхнали „хита на сезона”, туристите летяха между автомобили, рикши и файтони, с бясна скорост слаломираха по алеите на комплекса без да дават сигнализация и без да признават предимството на тежкоподвижни автобуси и бързи коли. Докато един ден...
По тясната алея пред хотел „Алба” беше спрял автобус, от който слизаха туристи. Аз спрях след него, за да изчакам автомобилите от насрещното движение да преминат и да заобиколя автобуса. От тротоара нямаше никаква видимост към другата лента, което изискваше елементарно внимание от страна на пресичащите улицата – особено оживена в това годишно време. Точно в този момент мототротинетка с видимо непълнолетен водач се стрелна от тротоара към улицата между мен и автобуса. Не само скоростта му беше необичайно висока – аз изобщо не подозирах, че тези мотопеди могат да вдигнат толкова, - но и траекторията беше невероятно странна. Младежът странно чупеше волана на тротинетката и движенията й бяха така зигзагообразни, че се притесних момчето да не връхлети връху служебното ми возило. Случи се нещо такова, но не точно с мен. Състезателят с тротинетката взе разстоянието до насрещното движение за части от секундата и буквално влезе под гумите на... полицейска патрулка.
Гумата на патрулката „захапа” колелото на тротинетката и крака на младежа. За да освободят возилото, се наложи шофьорът на полицейския автомобил да даде назад, и с известно буксуване успя да „пусне” сгазения мотопед. Младежът изглеждаше полуадекватен и не можеше да се разбере дали изпитва болка или е под въздействие на някакви други стимулатори. И все пак – полицейската кола „сгази” крака му. Затова полицаите го сложиха да седне на оградата на близкия хотел и се опитаха да се уверят, че е добре. Изглеждаха и леко притеснени, знаейки колко истерично намиращите сами белята си туристи си търсят и правата, когато им се случи злополука.
Съобразявайки и последния факт, ми стана не особено добре, че набуталото се само под полицейския автомобил хлапе ще предизвика неприятности за служителите на реда. Вината за инцидента беше изцяло негова, нямаше превишена скорост от страна на патрулката, шофьорът закова автомобила на място веднага, след като момчето излезе с бясна скорост и без да се огледа иззад автобуса. Моментално изхвърчах от колата си и дадох визитка на единия от полицаите – ако му трябва свидетел да докаже невинността си. В крайна сметка – той беше на работа, службата му бе да се грижи за реда и сигурността на почиващите, а те самите, нехаещи за собствената си безопасност, го въвлякоха в неприятности.
All Inclusive
„Всичко включено” беше формулата, която това лято напълни хотелите в Слънчев бряг. И изпразни ресторантите, бистрата, дискотеките, павилионите за бързо хранене, дори заведенията за специализирана кухня. В ресторантите на хотелите храна се поднасяше четири пъти дневно, разказват готвачите. Започва се със закуска от 7,30 сутринта, която се „вдига” към 11, в 12 ресторантът предлага обяд, около 3-4 ч. блокмасата е отново заредена за около два-три часа, в 19 ч. започва вечерята, която завършва по мръкнало. В цената е включено всичко – ядене на корем, напитки, алкохол. „Имам чувството, че ядат непрекъснато! Не излизат никъде – не само извън хотела, а и от ресторанта”, разказва готвачът на „Марвел” Мирослав Михалев. Въпреки че няма ограничения в храната, а моментите, в които блокмасите са празни, туристите нарушават забраната и носят блюда и в стаите си. „Един обяснява, че огладнявал вечер, друг – нещо друго. А тази храна се разваля в горещините, започват стомашните проблеми и ни заплашват със санкции, че им даваме некачествена храна”, разказва Веси Христова от хотел „Балатон”.
С „All Inclusive” пакети туристическият бранш разчиташе, че ще напълни комплекса това лято. Може би идеята не беше добре обмислена, може би услугата не беше съвсем по правилата, работещи успешно в чуждестранни курорти, но определено ефектът беше съвсем нежелан. Ако в турските курорти ол инклузивът предлага удобството на всичко в едно на една по-скъпа цена, ако това привлича наистина качествени и платежоспособни клиенти, то тук ниската цена на пакета доведе в хотелите само бедни туристи, които мереха благополучието по количеството храна. Нерядко обядът и вечерята в хотелите излизаха на себестойност до два лева, а закуската – дори стотинки. Това, естествено, беше за сметка на качеството на предлаганите артикули – колко месо, примерно, би могло да има в едно кебапче със себестойност 8 стотинки! При тази цена на пакета в хотела беше естествено ресторантите дори по централната алея край хотел „Кубан” да останат празни. В заведенията, в които няма как да се планира точната консумация на вечер, в които се готви различно ястие за всеки гост и в които би трябвало качествената храна да привлича клиенти, няма как цената да бъде конкурентна на тази в ресторанта с блок-маса. Цяло лято туристите с ол-инклузивните гривни на своя хотел разглеждаха ресторантите с италианска и скандинавска кухня като на обиколка на музей, но много малка част от тях влязоха и поръчаха вечеря. „Избутвам сезона и той ще бъде последният за мен”, кълне се Изабела Олешкова, собственик на ресторант „При стария капитан”.
И в крайна сметка мерките, които взехме, за да спечелим това лято от туризъм, по-скоро ни съсипаха от работа без това да доведе до значителни приходи. Дали това е от неправилен маркетинг или можем с чиста съвест да хвърлим вината на Световната икономическа криза е все тая. Фактът е един – не можахме да съберем бели пари за зимни дни. Всъщност, не, не е все тая. Цяла пролет и цяло лято световните събития работиха за нас – кризата в Египет, в Либия, аварията във Фукушима, ешерихията по краставиците в Испания би трябвало да отбият туристопотока от тамошните дестинации. Не знам как така се получи, че не дойдоха у нас! Цяло чудо е! Може би всъщност цялото чудо е в това, че никой не им предложи да дойдат и да похарчат парите си тук.
