Лев за тоалетна си е баш миризлива работа! Бясна съм, че така непристойно се подиграха с моята нужда. Аз съм човешко същество, на което все пак му се случва да ползва тоалетна. Не искам да бъда груба в изказването си, тъй като все пак съм дама. Не мога обаче да си обясня как така влязох във WC- то на най-обикновено кафене, ползвах 5 см хартия, измих си ръцете и излязох. За тази услуга ми поискаха 1 лв. Да, може би защото не съм клиент на заведението. Може пък да не съм разбрала колко елитен и универсален е нужникът, който посетих. Странна работа! На всичкото отгоре на излизане не получих документ за услугата-нито касова бележка, нито ордер. Аз пък, какви ги
говоря!
Тръгвайки си реших да направя една проста сметчица, според която десет души ако минат днес-ухххаа 10 лв.- ей така! Кой ти ги дава? За десет лв. ще си купя тоалетна хартия, течен сапун, ароматизатор и какво ли още не за моята тоалетна вкъщи. Всъщност за същата сума мога да си купя и доста други неща. По-интересно ми е как обаче хората си правят парички на гърба на другите. Защото знаят, че няма да стоиш и да се стискаш по красивите бургаски улици. Знаят, че няма обществени нужници, които хората да посещават. Добре, но аз не искам да храня някого, защото на него така му харесва. Хората са казали-човек се учи, докато е жив! Е, нека сега да ми е обеца на ухото!
Снимка: easystic.com
