Най-хубавото нещо, когато навън е лято, жега и не ти се излиза е да се потопиш в някоя хубава приказка. Някои хора допълват тази традиция с консумирането на голямо количество въглехидрати – обикновено шоколад или други толкова полезни храни.
Интересно е, че авторът на книгите за приключенията на сираците Бодлер (Даниъл Хандлър) представя себе си в тях като Лемъни Сникет, разказвач описващ техните случки и преживявания. Филмът всъщност обхваща случващото се в първите три книги. Той завладява освен с нетрадиционната фабула и със страхотната актьорска игра. Подобно на „Звезден прах” тук е събрано едно съзвездие от актьори (дори и на епизодични роли). Освен Джим Кери като ужасния граф Олаф, във филма участва Мерил Стрийп като бившата екстремистка, но вече изключително предпазливата леля Джоузефин, Дъстин Хофман като театрален критик (участващ в не повече от 2-3 сцени) и др.
Попадайки на този филм, човек може да бъде в началото доста предубеден, особено ако не харесва Джим Кери. Въпреки това още в самото си начало филмът провокира любопитството, защото започва нетрадиционно. Очаквайки все пак по-цветни кадри или малко повече позитивизъм, оставаш изненадан. В първия момент усещането е не просто за мрачна картина. Зрителят се сблъсква с картина на гробища, с деца, които са загубили родителите и дома си. Атмосферата на филма напомня много за „Чарли и шоколадовата фабрика”, с малкото дете, което живее в беднота. Необикновеното начало на „Поредица от злополучия” кара да се замислиш дали поради голямата си презадоволеност, нямаме нужда точно от нещо, което още от самото начало да ни шокира, за да привлече вниманието ни и да ни накара да изгледаме целия филм.
След първоначалното заинтригуване, вече самият сюжет приковава вниманието, защото е зараден и с голяма доза мистицизъм и черен хумор. Самото описание на децата Бодлер е направено по забавен начин - изобретателката, която си връзва косата, за да мисли по-добре; момчето, което си е жива енциклопедия, запомнящо всяка книга, която чете и най-малкото „маймунче”, което има хоби да гризе и хапе всичко, до което се докосне.
Следва едно голямо приключение на тези деца през различни настойници, които не просто не са техни роднини, но и които никога не са виждали преди това. Изключителна е ролята на злодея Джим Кери, който се превъплащава умело в различни роли, за да достигне до децата и да ги убие. През цялото това обикаляне в различни необикновени къщи и пещери, гонени от пиявици, срещайки се с необикновени създания (като триока жаба, двуглава кобра с неизяснен пол и невероятно смъртоносна, но много дружелюбна пепелянка), те успяват да изградят наново семейната среда, която им е била отнета.
Самият край на историята от филма е наполовина happy end. Децата продължават да се лутат от настойник при настойник, злодеят също успява да избяга от затвора, но те са заедно и знаят, че така ще се справят с всички трудности. По този начин, въпреки че приказката е направена за „новите деца”, то тя все пак включва традиционни ценности като любовта и грижата към семейството.
Това е модерна приказка, която е предназначена за деца, които вече се изправят пред нови проблеми, имат различно чувство за хумор и необикновени интереси.
Снимка: uk.eonline.com
