Автор: Румен Лозев

 

        С и без билет.

    "Повече билети?", "Търси се!", "Продавам билет". Това викахме  пред храмовете на мечти- кината. Всички искаха да са в киното при София Лорен, при Ален Делон, при Луи дьо Финес, Марчело, Джулиано, Джина, Марлон, Джейн, все наши хора от невиждани и нечувани светове .

  Угасва и ти не си ти. Ти си Гринго, ти си Поразяващата ръка, ти си Лимонадения Джо с двата пищака! Потъваш в Париж, в Сен Тропе, в Рим на аристократите, във влак-стрела, в прериите без изходна виза. И в София Лорен и в Джина Лолобриджида искаш да потъваш без входна виза, ама ниц, понеже филмите са изрязани от всякакви голотии от цензурата на Партията, която бди за твоя крехък социалистически морал.

    Най- голата сцена в съветски филм казваха била Ленин без каскет. Чувал съм, че операторите на свой ред си правели свой филм от най-пикантните изрязани сцени от филмите, но не съм виждал.

  Филмите в Бургас се сменяха всеки понеделник. Днес, следва, очаквайте. Имаше едни витрини със снимки в коридорите на кината и на няколко места из града. Там гледаш, цъкаш на снимките на Бриджит Бардо и чакаш, очакваш да "пуснат" филма. Да го дават.

    Имаше и едни чудни рисувани плакати, днешни билбордове, нарисувани от художника на киното. Огромни, поставени на видно място, на площада на съвета. Нарисуван Джулиано Джема в "Сбогом, Гринго", нарисувана София Лорен в "Графинята от Хонг Конг".  Аз, разбира се после се ожених за абсолютно пълно копие на София Лорен. И според двама ни. 

    Но, повечето филми не бяха западни. Повечето бяха съветски. Имаше политически виц: "Хубав ли е филмът или е съветски". Все войни, все Ленин, все партийни секретари. Децата обичахме да "събираме патроните" на първите редове, ама повече обичахме от каубойските филми. Чичо ми имаше лаф: една жена има ли се в тоя съветски филм, та да го гледам. А, баща ми бе отбелязал, че винаги има влак, пролет и гора от брези.

 

  Лятно кино! Това са две вълшебства в едно-  лято и кино! Комари, корави пейки, опашки за билети, но рай. "Вапцаров", "Чайка", "Ботушев" ...

   Кино "Ботушев' бе на две крачки от нас. До него има пункт за варене на компоти. Добросъседство на магия и проза. Един от махалата вика, че има дърво откъм пункта, по което се качваме и ще гледаме 'Спартак' с Кърк Дъглас. Имало гола жена в една килия. Чудеса! Отиваме, гледаме уж, ама трудна работа, понеже за един само се вижда добре, а другите чакат.  Иначе се чува. Муау -уау -мау-уау -мау, нещо на английски. За голата сцена таман се бутаме да видим, може и шум да сме вдигнали от "дай да видя, чакай малко" и... ченге! Едно ченге и разпоредителката! Слизай!

"Ко прайте тука ве. Що сти на уградатъ. Строй съ и си дай ръцети напред да ва изпира". Не бях виждал ченгеджийска палка, ама видях аха-аха през сълзи.  Нещо с топче накрая беше май. Викат много боляло. Забравих за голата.   Разтрепераха ни се мартинките. Не ни удари. Само замахна. Въз, вика, по домовете.

    Наистина ли имаше гола жена... Не вярвам.

     Социалистическото строителство удължи удоволствието да играем на строежа на кино "Септември" до безкрай! Благодаря ти, Партийо. Така научихме всичко за възможностите да се влезе без билет. Входове, изходи, катакомби, капандури, коридори - това бе наша територия и никой никога не успя да ни спре да влезем в това кино!

   Най-фасулският начин да влезеш, беше лятото да изчакаш търпеливо да почне филма. Лелките отварят вратите след кинопрегледа за проветрение. Да не му е горещо на Жан Пол Белмондо. Климатикът и тоалетната хартия в напредналото ни общество не бяха още изобретени. Лелките отварят вратите за проветрение и ти внимателно влизаш. Нито много бързо, нито много бавно. С пунт. Хем сядащ на свободно място, но хем не и на най-свободните места-смесваш се с хората. Тънка работа. Иди, че ме търси в навалицата в тъмното... 

   "Мортаделата" със София Лорен! Лелкта ме видя, гледа, гледа къде се шмугнах, ама аз съм в средата вече на реда. Тя е готината лелка. Скандал няма да вдигне. Само с пръста ме заплаши. И тя гледа филма.

  Понякога горещо, ама не отваряха. Нарочно го правят! С едно джобно ножче през цепката дигаш райбера и- пак същото.

  Няма да повярвате, че в "Септември" се влизаше без билет през  тайна, но отключена врата! Открих я. "Строил" ли съм това кино или не съм го строил!  През входа на Комсомола откъм изходите на киното. Комсомолските другари, като по-равни от нас, са имали достъп. Влизаш през Комсомола и си във фоайето на киното точно до тоалетните. Много врати е отварял тоя Комсомол за някои, ама и аз бая филми изгледах гратис.

  Майка е на работа, баща ми в София. Що да не гледам нещо от 10 сутринта преди училище! В "Родина", точно до нас- хит.  Цветен, широкоекранен филм от САЩ!

    Кино "Родина" имаше чудесен салон! Стените на едни небесни като салфетки, като бисквитки. Няма балкон, но на средата има едни ложи. Тежка работа! И креслата са тапицирани. В "Смирненски " са дървени, в "Тракия" много тракат, там са даже метални.

  "Хелоу Доли". Това е моят филм в понеделник, в "Родина" от 10. Песни, танци,  уау муау на английски- кеф. Гледам, гледам,  ама нещо не ме свърта.  Едва дочаках края. Оказа се, че фимът бил два часа и половина! Твърде дълъг за третокласник втора смяна на училище. Бягай после за чантата, довършвай домашните в клас! Но, всичко давах за Седмото изкуство. Със Седмото изкуство на седмото небе!

    После в махалата с озвучаване и каскади си разправяхме филмите: "И оня с два три туката дум дум и другия тура на земята и после тъдъдъдъм наш'те влизат и...". Това май е сцена от "Лъвът се готви за скок"- моят рекорд- 15 пъти го гледах!