На път сме значи да се сдобием и с майка на нацията. Така поне представи Борисов, след като изтече гаранционния срок на ретроградния Меркурий, кандидата на ГЕРБ за президент Цецка Цачева.

То не че изборите вече са минали, но нали всички знаем, че и магаре и делфин да предложат ГЕРБ, те пак ще бъдат избрани. Разбира се, с това не се прави дори опит за сравнение с кандидат-президентската двойка на най-силната за момента партия у нас.

Просто такива са нагласите на повечето избиратели, както сочат анкетите досега. За тях е аксиома, че що е ГЕРБ, все е юнак, а всичко останало - червено, тъмносиньо, лилаво, зелено, жълто или каквото и да е друго - е боклук. Е, някои са по-големи боклуци, други по-малки в зависимост от това дали и доколко следват повелите на партията Борисова, но това не променя кой знае колко общата картина.

Във всички случаи обаче налице е еманципация в действие, която ще бъде приветствана не само от брюкселските бюрократи, които, ако съдим по някои техни решения, явно често питат секретарките си какво да правят. Пък предстои не само ЮНЕСКО, но и световната организация да бъде оглавена от жена, каквито поне засега са нагласите на петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН.

Някой невнимателен наблюдател би заключил, че на мъжете най-сетне им е дошъл акълът в главата и са решили да предоставят решаването на големите национални, регионални и глобални проблеми на хората от женски пол, за да могат спокойно да си пият ракията пред телевизора. Стига да има кой да им направи салатата. Но жените, както сочат вече редица изследвания, могат да вършат няколко неща едновременно, така че това няма да е проблем.

Проблемът е само този, че жените поне засега служат само за украшение в световната политика. С някои изключения, разбира се, като имаме предвид положението в Германия, Великобритания и някои други по-незначителни страни, но това по-скоро потвърждава правилото, отколкото го опровергава.

Колкото до нашата бедна Родина, дали ако наистина си изберем Цачева за президент, няма да проявим отново характерното за нацията ни новаторство, довело преди време до епохалната поява на компютъра, електронния часовник, чушкопека и тъй нататък? Или означава връщане към здравите устои на матриархата?

Тук мненията вече се разминават. Хора във Фейсбук например ни осведомяват, че “матриархатът е типичен за първобитнообщинния строй”. Това в някаква степен се потвърждава и от писаното по този повод в Уикипедия, според което този вид управление на обществото е характерен сега “за туземните народи на двете Америки, Азия и Африка”.

Разбира се, това не е нищо повече от вулгарно тълкуване ролята на жената в съвременното общество. Защото по времето на матриархата хората несъмнено са живеели много по-спокойно. А отдавна всички са убедени, че всяко решение на съществата от другия пол е винаги правилно. Особено пък те самите. При това независимо от цвета на косата.

Както онези две блондинки, които вървели по двата бряга на една река и едната попитала как да стигне до другия бряг? “Ми ти си на другия бряг!”, отвърнала й другата. Едва ли има здравомислещ човек, който да оспори верността на това твърдение, нали?

Злите езици твърдят, че преди сакралната дата в края на 1989 г. Цецка Цачева била не само член на БКП, но и секретар на първична партийна организация тогава. То не че не й отива, но пита се кой пък от поколението над 40 години не е бил някога пионерче, комсомолец или пък партиен член? Затова нека оставим историята да произнесе след време своята обективна присъда по този въпрос.

В битността си на председател на Народното събрание Цачева се държеше като майка с правоверните гербери и техните повече или по-малко дълговременни еничари и като мащеха със заклетата опозиция. Но и това е обяснимо – майката трябва да бъде строга към отрочетата си, иначе, изпусне ли ги, ще вземат да се замерват с хартиени топчета, да се пръскат с водни пистолетчета и да си разказват мръсни вицове, вместо да решават важни за държавата въпроси.

Освен това Цачева винаги стриктно се е придържала към линията на Борисов и ГЕРБ независимо от неочакваните завои, които често е правила тя. Съмнява ли се някой, че ако стане президент, няма да прави същото?

А казано е в библията на ГЕРБ, че отдавна сме цъфнали и вързали и че което е добро за тази партия, е хубаво и за гражданите на държавата. Е, поне за някои от тях, но не е зле вече да се светнем, че не живеем сега в мрачните времена на социализма, когато всички бяхме равни.

Пък и крайно време е тази вмирисана на полицейски кубинки държава да има едно украшение. Поне за парлама, ако не за друго.

Някой ще рече, ма то това украшение ли е, също като германското?! Нека обаче се разберем – всяка жена е цвете, а цветята винаги са красиви. Нищо, че някои растения са отровни, това са подробности.

Истината обаче е, че трябва да скачаме от радост от избора на Борисов. Защото той можеше да предложи за президент някой русокоса силиконова манекенка, а за вице – боец от ММА, и тогава, както казваше Чудомир, съвсем да я сгепсаме. Ама не го направи човекът, значи правилна мисъл се е промъкнала в главата му.

Колкото до избора ни, в крайна сметка не е ли все едно кой ще дърпа конците? Борисов ли, Нинова ли или пък Първанов, Каракачанов, Симеонов, Доган, Местан или новият председател на ДПС, който показва похвални усилия в овладяването на литературния български език? Щото те, конците, отдавна са в други ръце.

Пък и всеки народ си заслужава управниците, нали така?

Снимка: vestnikataka.bg