Свят като цвят. Че сме различни, различни сме. Навярно нямаше иначе да е интересно. Всеки ден четем какво ли не, гледаме да подминаваме лошите новини, а бързаме да хвърлим око на интересните. Днес например имах възможността да чуя как две бургаски майки говорят за децата си, които са със Синдром на Даун.
Ако не знаех, че децата им страдат от това, нямаше да разбера. Тези жени боготворят рожбите си и говорят за тях с умиление, любов, нежност. Загледах се в ръцете им и си представих как милват дъщерите си и ги даряват с любов.
В същото време пети ден едно невръсно дете на две години е с опасност за живота си. Това е малкият Йордан от село Дрянковец, община Айтос. Той бе жестоко пребит от мащехата си- 23-годишната Ганка Димитрова.
Детето все още е в кома и с опасност за живота, на апаратна вентилация. То беше настанено в отделението по реанимация в бургаската болница с фрактура в основата на черепа, хематом около единия бъбрек и мозъчен оток.
Защо?
Защото малчуганът не я слушал. Тогава тя, в състояние на
нервност поради бремеността, го ударила нееднократно с ръка и с метлата за почистване.
Как сега тук да си представя ръцете на тази жена, които удрят малкото дете? Не мога, а и не искам. Мразя насилието. Но като че ли ми е по-лесно да си представя как някой взема метлата и започва да стоварва гнева си върху младата мащеха. Че какво ти е виновно детето, че бремеността ти е изнервяща? С какво толкова може едно двегодишно дете да те ядоса, бре госпожа? Въпроси много, отговори-неясни.
Лошото е, че има много като двегодишния Йордан. За съжаление! Отлично разбирам, че насилието над деца няма да спре. Поне ми се иска да срещам втория тип майки, които обичат и са нежни. Като тези, които срещнах днес. За тях думата дете е над всичко останало. А за мен те са майки героини.
Снимка:www.dnevnik.bg
