Не зная доколко ще успее България с новата си кандидатура за генерален секретар на ООН в лицето на Кристалина Георгиева, не зная колко би успяла и с тази на Ирина Бокова, но се опитвам да разсъждавам логично и въз основа единствено на фактите, които никак не са малко.

А логиката показва следното.

1. Номинацията на Ирина Бокова отпреди близо 2 г. е била логична – друг номиниран би означавало двама българи да заемат постове по върховете на ООН, което противоречи на териториалния принцип и на интересите на останалите страни-членки.

2. Смяната на кандидатурата на Бокова с тази на Кристалина Георгиева точно преди цветното гласуване на постоянните страни-членки на Съвета за сигурност очевидно е бягане пред вятъра. Истински рационална преценка би била възможна само след първите цветни гласувания още повече, че Гутереш е бивш шеф на Социалистическия интернационал и идеологическото противопоставяне при него се очаква да бъде по-голямо, отколкото при Бокова, която е била член на БКП. Впрочем, както и самата Георгиева.

3. Партийната намеса на ЕНП е неуместна и ще подразни страните-членки защото номинациите са държавни, а не партийни.

4. Намесата на Меркел е още по-неуместна, което може да взриви членовете на СС, защото ООН е създадена точно заради необходимостта да не се допускат повече световни войни след погромите на Втората световна. И не случайно Германия не е членка на СС.

5. ЕС като наддържавно обединение не може да има свой кандидат за генерален секретар на ООН – това също е нелегитимен подход. Впрочем, голяма част от кандидатите са от страни-членки на ЕС, което вероятно дразни най-малкото САЩ, Русия и Китай, а след Брекзита - сигурно и Великобритания.

6. Издигането на втори български кандидат вече се изтълкува като враждебен и недипломатичен акт от някои непостоянни страни-членки на ООН, а от други, които са в СС, постъпиха известни запитвания с дипломатично загатнат обструктивен характер.

Сега - някои допълнителни обстоятелства. Вчера португалски медии съобщиха, че Марио Давид (заместник председател на ЕНП, който на времето притискаше ДСБ да влязат в управлението на Борисов), е казал в телевизионно предаване, че Георгиева още преди 2 години се е свързала с него по повод ООН, което разкрива отдавнашни планове. Германия очевидно е знаела това, защото си позволи натиск в полза на Георгиева, а в резултат на нейното кандидатиране точно германец овладя бюджета и финансите на ЕС (Йотингер). Тоест - спорно е дали Георгиева може нещо да спечели, но България вече започна да губи.

Освен това трябва да се отчете още нещо – държавата България досега не е получавала никакви преимущества от това, че Георгиева е била на високи постове и доказателство са нелепите заеми от Световна банка. Даже когато нейният личен финансов министър Симеон Дянков беше вицепремиер, се подписа странно споразумение, с което страната ни се задължи да ползва Световната банка като консултант по европейските проекти. Т.е. допуснахме уникален прецедент – да прехвърляме пари от еврофондовете към Световната банка, което си заслужава определението лобизъм във вреда на собствената държава.

Факт е и провалът на политиката на Георгиева в ЕС относно бежанците – над 10 млрд. евро бяха дадени в държавите около Сирия за задържане на бежанци, а резултатът е направо никакъв.

И вече следва нещо странно, но факт – политиките на Георгиева се оказаха в пряка релация с бъдещите намерения на Сорос. Наскоро той обяви, че планира да инвестира 500 млн. долара в бежанци, а където Сорос инвестира, възвръщаемостта в проблеми не закъснява, печалбите му – също.

Той е известен с това, че като милиардер обича да се меси в държавни управления. Например Черната сряда (16.09.1992 г.), когато спекулира срещу лирата стерлинг, в резултат на което Английската централна банка бе принудена да изтегли валутата си от Европейската монетарна система, а Великобритания претърпя колосални загуби (само за един ден тогава Сорос спечели над 13 млрд. паунда).

Потърпевша от подобни спекулации по-късно стана и Русия (твърди се, че загубите им са над 20 млрд. долара).

По време на азиатската финансова криза, при сходни обстоятелства, министър Махатхир бин Мохамад обвини Сорос в спекулация с малайзийската валутна единица – рингджит. С тази валутна спекулация развитието на Малайзия бе забавено с две години, а нека не забравяме, че Малайзия също е непостоянен член на Съвета за сигурност.

Освен всичко друго Сорос винаги е искал да има и е имал голямо влияние върху ООН. Кампанията на Георгиева се прави от Марк Браун, който беше заместник на Кофи Анан и много близък приятел на Сорос, вкл. е живял дълго време в негова къща в Лондон. Сега се занимава с ПР, а в ООН отлично знаят, че той работи за нея.

Марк Браун е работил и в Световната банка, и вероятно са стари познайници с Георгиева. Всичко това обяснява защо при Борисов няколко дни преди номинацията на Георгиева се появи Иван Кръстев, за да упражни натиск – за пред медиите уж, от страна на Меркел, но вярва ли някой, че Меркел се нуждае от посредничеството на Кръстев, и то точно при Борисов? Най-вероятно той е емисар на Сорос, което означава, че печелившият от комбинацията се казва… познайте как.

При всички случаи големите държави могат да сключат някаква сделка, но е очевидно, че Кристалина е само инструмент, който може и да получи от Гутереш някакъв по-нисък пост в ООН за компенсация, че е отстранила един от силните му конкуренти. Печелившите обаче ще бъдат Португалия и най-вече фамозният милиардер, който ще си има кадри и влияние в ООН, достатъчни за бъдещите му ИНВЕСТИЦИИ в бежанци и не само – например в климатичните промени… Който се интересува ще разбере.

И сега въпросът е – пощенска кутия на други държави, партии и лица ли е България или просто е безмозъчно гнездо, в което всяка кукувица може да снася яйце за излюпване?

Скоро ще научим отговора. А за размера на загубите ни едва ли някога ще се досетим.

Автор: Илко Семерджиев

 

Заглавието е на gramofona.com


Източник: memoriabg.com

Снимка: dariknews.bg

Д-р Илко Семерджиев е дентален медик, учредител на Българския лекарски съюз през 1989 г. и три мандата член на УС, в два от които е зам.-председател. Бил е директор на столична поликлиника и столична болница; през 1999 г. създава НЗОК и e нейн първи директор. Бил е заместник-министър на здравеопазването в три правителства и министър на здравеопазването в правителството на ОДС. След политическия си мандат е учредител и в продължение на 10 години е ръководител на доброволен фонд за здравно осигуряване "ДОМ-Здраве" АД. Учредител и почетен председател на Международен институт по здравеопазване и здравно осигуряване