Знаете ли коя е Лидия Петрова? Със сигурност. Това е жената, която вчера се самозапали пред президентството и се превърна в тема №1 за медиите и социалните мрежи. Губейки живота си по един брутален начин, Лидия се превърна в символ, а някои поборници за свободна България стигнаха по-далеч и я превърнаха в герой.

Жената, която изкрещяла несправедливостите в страната по възможно най-категоричния начин. Веднага се намериха хора, които я обявиха за човек със силна гражданска позиция и нетърпимост към БГ реалността. Аз обаче нямам нужда от подобни герои. Благодаря. Смъртта е неизбежна, но понякога е въпрос на личен избор.

Публично или не, сама по себе си тя е нещо наистина лично и точно в този случай не съм сигурна, че е достоен пример за подражание. Защото героите са именно за това – да им подражаваме. Аз обаче не искам да ми се натрапва подобно поведение като смело и правилно. Точно така не бях съгласна и когато Пламен Горанов беше превърнат в герой, а неговото самозапалване стана символ.

Символ на какво? Колко от възхваляващите ги в интернет познават Пламен и Лидия наистина и знаят какво се е случвало във вътрешния им свят, за да предприемат нещо толкова драстично? Ако ги смятате за герои, защо не вървите по техните стъпки? Може би съзнавате, че не това е начинът, по който се променя реалността?

Вчера прочетох заглавие: Лидия запали България! Бога ми, не. Лидия запали себе си и за съжаление няма да има шанса да ни каже защо. Ако смятате, че Лидия е клечката, която трябва да възпламени България, замислете се как да промените реалността, която не ви харесва. Това със сигурност не става с показни самоубийства пред президентството. Не става и със запалени свещи пред лобното място на новите герои.

Тази вечер дори щяло да има протест пред президентството, а събралите се щели да запалят свещ в нейна памет. Да запалиш свещ в памет на самозапалил се?! На никой ли не му прави впечатление зловещата ирония.

 

Снимка: http://news7.bg