Преди няколко месеца, засегнат от едно от пипалата на световната икономическа криза, Иван остана без работа. Това никак не му харесваше и затова, когато наближи изборният ден, твърдо реши да продаде гласа си, за да внесе и той нещо във все по-изтъняващия напоследък семеен бюджет.
Но пък за да не се мине, започна маркетингово проучване.
Отиде в местния клон на една партия и заяви недвусмислено, че е решил да продаде гласа си, но би искал предварително да знае колко ще получи, за да си направи сметката.
Веднага му показаха един голям, висящ на стената плакат, на който с тлъсти букви пишеше: “Купуването и продаването на гласове е престъпление.”
- Не можем – обясниха му – просто така да купим гласа ви. Забранено е от закона.
Иван се оклюма и това направи впечатление на събеседниците му.
- Но пък можем – продължи един от тях – да ви наемем на някаква работа. Тогава имаме пълното основание да ви платим.
- На каква работа? – оживи се Иван.
- Можете да станете наш активист, да разнасяте агитационни материали, да убеждавате хората да гласуват за партийните ни кандидати, можем и да ви направим наш застъпник на изборите във вашата секция. Това се заплаща и е напълно законно.
След като си записа конкретните числа, Иван тръгна към офиса на друга партия. Там пак му посочиха плаката на стената, от който го гледаха други лица, но надписът отдолу беше същият и пак с големите и тлъсти букви.
- Казахте – подхванаха разговора там, - че сте безработен. Щом е така, мисля, че можем да направим нещо за вас.
- Какво? – поинтересува се Иван.
- Ами на първо време ще ви дадем офис. Ще имате секретарка, служебна кола и телефон.
- И всичко това – за мен?! – посочи се изумен Иван.
- Точно така – увери го представителят на партията. – За вас и само за вас!
- И какво ще трябва да правя? – попита все пак Иван.
- Каквото ви кажем, разбира се – отвърна събеседникът му. – Нали не очаквахте да ви кажа друго?
- Добре…, а кога мога да започна? – попита Иван.
- След изборите, естествено – усмихна се събеседникът му. – А дотогава, при известни условия, можем да ви дадем малък аванс. За работата, която ще вършите за нас, разбира се…
- Кога мога да получа този аванс? – поинтересува се Иван.
- Веднага щом гласувате – отвърна човекът. – Трябва само

да се уверим, че наистина сте гласували.
Иван отиде в офиса на трета партия. Тъй като и там висеше плакат с познатия му вече надпис, той реши да бъде по-тактичен.
- Бих искал да ви, такова, помогна за изборите...
- Ние посрещаме с радост – рече вдъхновено човекът срещу него - това ваше благородно желание. Ако ни помогнете, ние също ще ви помогнем.
Когато Иван се поинтересува от конкретните размери на помощта, човекът заяви следното:
- Знаете, че ние винаги сме се грижили безработните у нас да се чувстват добре. Ако проявявате симпатия към нашите идеи, можем да ви включим в някой курс за преквалификация. Но това може да стане само при положение, че спечелим изборите. Иначе никой няма да си направи труда да организира такива курсове и вие ще прекарвате крайно нерадостни дни вкъщи.
Леко изнервен от случващото се, Иван отиде в циганската махала при бившия си колега Мето. Мето простичко му обясни:
- Влизаш да гласуваш, снимаш се ей с тоя телефон, после вън гледаме снимката и си получаваш парите.
- Колко?
Мето му каза.
- Ама нали – попита го Иван – търговията с гласове е престъпление?
- Каква търговия виждаш тук? – учуди се Мето. – Ти си гласуваш по съвест. А ние ти помагаме, щото си безработен. Просто е...
- А защо помагате точно на мен?
- Много питаш бе, човек! Защо ти помагаме? Защото обичаме хората, грижим за тях, нали всички сме братя, бе?! Това е.
Объркан от маркетинговото проучване, Иван се прибра вкъщи и се замисли над нерадостното си положение. Тогава някой позвъни на вратата.
- Правим една анкета – обясни русокосата девойка насреща му, - с което се надяваме да прегърнете горещо идеите на нашата партия. И тъй като ще ви отнемем време, ние си плащаме. Нали времето е пари?...
Когато остана сам и повъртя банкнотите в ръцете си, Иван се почувства омерзен. След което съвсем спонтанно реши въобще да не гласува.
- Правилно – отсече вечерта жена му, докато пийваха по една. – Да продаде гласа си може само човек, който няма никаква съвест и не се уважава.
Иван закима одобрително.
- Затова – продължи жена му – утре рано отиваме да гласуваме за нашите, а после – на село да нацепиш дървата.
- А защо трябва да гласувам пък за твоите?! – възпротиви се Иван.
- Как защо?! А кой те храни сега, като си без работа?...

Снимка: архив Gramofona.com