Покрай предишните избори намериха се хора, които ореваха орталъка, че избиратели си продавали гласовете, че депутати си сменяли партиите като носни кърпички заради едната изгода и че – накрая – цели партии и коалиции вкупом приставали на онзи, който им дадял по-добра оферта.
Питаме ги обаче ние тези, които крякат като нестроен жабешки хор в блато, какво не се продава и купува сега, та се възмущават тъй гръмогласно? Те не знаят ли, не са ли поне дочули, че след краха на източноевропейския социализъм навлязохме в епохата на комерсиалното общество, на алъш-вериша, както му казват комшиите?
Какво не се продава сега, ще смогнат ли да дадат поне един пример? Всеки с четири очи гледа да се нареди там, където чорбата в канчето е най-гъста и месото в нея не плува като зелеви останки в армея.
Спортистите се продават под път и над път, всеки уважаващ себе си специалист дава мило и драго някой да го закупи възможно най-скъпо заедно със семейството, тъщата и котките.
Те и цели държави са склонни понякога да сменят не само обществения си строй, народността на населението си, но и географското си положение само и само да ударят келепира, та какво остава за обикновените хора и родните партии!
Някой по-възрастен човек ще каже, че идеите не се продавали. Ама това време мина бе, аланкоолу! Мина, та замина!
Пък и какви идеи може да намери човек в програмите на нашите партии? Тях човек и с въоръжено око не може да ги открие!
Никакви идеи няма там и никакви разлики в крайна сметка. Уж левите партии правят дясна политика, оправдавайки се с положението в света и някакви, измислени от тях самите национални приоритети; уж десните пък, които са готови и задника да си продадат само и само да катурнат първите от власт, си разчекват чак устите да ни разправят басните си, че тъкмо под тяхното благодатно управление сме щели най-сетне да цъфнем и вържем.
Цялата тази нелепа шумотевица обаче започва вече истински да дразни средностатистическата българска електорална единица. За какво са ни тези истерични партийни вопли, цялото това гръмогласно вайкане по клетата съдба на бедната ни Родина, когато и на първокласниците е ясно, че истината е под тезгяха?
А като ще е търговия, да е търговия в крайна сметка! Колко по-ясно и просто ще е, ако си имаме например “ГЕРБ“ ЕООД, “БСП“ АД, Събирателно дружество “ДПС“, Едноличен търговец “НДСВ“, Анонимно

дружество “Реформаторски блок“ и "Патриотичен фронт" ООД!
За целта обаче купуването на гласове трябва да се регулира със закон, като поне тази част от сивата икономика да се извади на масата и да започне да си плаща данъците.
Колко му е и партиите да се пуснат на стоковата борса? И която събере най-много акционери, тя ще коли кучето в държавата.
От просто - по-просто, пък и съвсем ясно. А пък ако удари някоя криза политическата система, пак е просто и пак няма страшно. Теглят си акциите хората и отиват в друга партия. И съответно тя почва да коли кучето.
Защото сега какво става – изберем си по иначе трудно обяснима логически симпатия някоя политическа сила и четири години след това не можем я помръдна от държавната ясла, от която тя зоби и за живите, и за умрелите. А в това време ние гледаме като бедни роднини и се почесваме под опашките, дето вече ни е засърбяло здраво от нейното управление!
Три пъти не на такава демокрация, която кой знае защо тъй се нарича. То и Ботев, Левски и Караджата да станат от мъртвите и те ще ни кажат, че сме пълни глупци да вярваме на празните приказки на родните политически мигранти.
Българинът обаче не е от тази порода, която ще си остави ей тъй магарето в калта. Той обича да шуми, да се бие в гърдите, да доказва непрекъснато колко той е прав, а другите - криви, да отнася болката и страданието си до всички възможни и невъзможни наши и международни инстанции, тъй че целият свят в един момент да се стресне и трогне от неговия сърцераздирателен вопъл.
Пък и защо да е просто, когато може да е сложно? Защо да не си гледаме примерно кротко работата, семейството и далаверката, която Господ ни е дал в момент на добро разположение на духа, щом можем да се потопим предизборно, изборно или пък междуизборно в истински океан от емоции и с това да избием личните си, партийните си и националните си комплекси и най-вече да прикрием добре съкровените си намерения?
Той, Щастливецът, отдавна го е казал, че и едните са маскари, и другите са маскари, ама българинът вяра не хваща дори и сто пъти да се опари. Но така е било винаги по тези земи – давали сме и даваме акъл на всички, само собствения си двор дето никога не сме успявали да подредим.
Ама какво пък в крайна сметка от това? Като няма хляб, поне емоции да има, иначе би станало съвсем тъжно. Както всъщност се сещаме понякога, че е…

Снимка: citatite.com