Киро Проданов

Много бургазлии изразяват в социалните мрежи недоумението си от парадоксалното доминиране на прословутия монумент „Альоша“, особено ярко изпъкващ в тези празнични дни преди Коледа над украсения площад „Тройката“. Вече имам отговор на въпроса до кога ще стърчи този символ на комунистическата грандоманщина и политическо идолопоклонство от 50-те години на миналия век. Преместването му би могло да се случи по един много елегантния начин – ако влезе в разработките на екип от архитекти, които в момента подготвят своите идейни проекти по Техническо задание на община Бургас „ПАРК ЗОНА 3“ – обявеният през септември Международен архитектурен конкурс за „дупката“ на „Тройката“. До 7 януари идейните проекти трябва да са предадени в очакване на оценките от авторитетно международно жури. Това се твърди в заданието, а състава на журито очакваме да узнаем до края на м. декември.

Защо е възможно „Альоша“ да бъде преместен? – Защото никъде в Техническото задание няма изискване да бъде запазен на всяка цена. Като част от площада той попада в т.н. контактна зона и няма никаква пречка промените в нея така да се интегрират с конкурсната територия („дупката“), че подобно решение би отговаряло изцяло на критериите в описаните в т.1.3 цели на заданието. А именно – проектите да „преосмислят съществуващите предизвикателства и да предлагат смели подходи, които да вдъхнат живот на пространството, превръщайки го в значима, динамична и вдъхновяваща зона в сърцето на града“..…И ето как заданието по-нататък с е написано сякаш за този паметник - „допуска се разработване на концепция за промяна на облика на контактната зона, включително пространствени и ландшафтни намеси, добавяне или премахване на елементи на градската среда, с цел повишаване на качеството, функционалността и градската интеграция на територията. Не може да бъде премествана или премахвана дървесната растителност“.

Никой няма съмнение, че монументът „Альоша“ е точно такова предизвикателство в контактната зона на площада. Първо, защото е построен в чест на съветската окупационна армия и нейния генералисимус Й. Сталин – убиец на милиони и недоброжелател ва Бургас и на българите. И второ, защото е в абсурдно съжителство с паметника на жертвите на същия този комунистически режим в източния край на контактната зона. Когато откриват строителството на този „величествен паметник“ на 3 юни 1952 г. тук на площада е събрана цялата комунистическа номенклатура на Бургас. Някои дори са част от жертвите на сталинските „чистки“ в СССР през 30-те години. Такъв е тогавашният председател на Окръжния народен съвет Панайот Яръмов – комунистическия кърджалия от 20-те години, разплакал десетки майки и жени в Странджа. Всички тези партийни кадри на БКП безропотно изпълняват указанията на съветските си другари и на ЦК

да издигнат паметник на своя идол, обладани от манията за непогрешимост и величие с без адресния надпис върху гранита „Вечна признателност“. Комичното е, че и днес от незнание или поради същата сляпа вяра мнозина бургазлии желаят този символ на тоталитарния комунистически режим да стърчи властно над площадното пространство. Дано поне някои от участниците в конкурса не са обладани от подобни чувства.

Само тогава конкурсното състезание ще се превърне в надпревара за иновативни и смели идеи за постигане на така поставените цели в заданието. Ще бъде жалко, ако станем свидетели на поредно „претупване“ за уплътняване на градското пространство, с каквито примери изобилства морският град.

И не само това. Като кандидат за престижното звание „Европейска столица на културата“ Бургас трябва с този проект да предложи адекватно, чувствително и модерно решение на въпросното предизвикателство. В противен случай тази конфликтна точка в контактната зона може да бъде възприета като липса на зрялост и неспособност за справяне със сложни исторически въпроси. И обратно, едно обективно жури би оценило превръщането на огромната „мъртва“ площадка от 672 кв.м. в културна сцена на „Тройката“, добре интегрирана с един културен дом на мястото на „дупката“. Висока оценка за това би означавала дори първо място в конкурса. И знаете ли защо? - защото само така контактната зона и конкурсната територия ще бъдат функционално и пространствено съгласувани, ще бъдат в синергия, допълвайки се функционално и композиционно за постигане на цялостна и хармонична градска среда. Това е отговорът, записан в заданието. Дано добре да са разбрали смисъла на този текст участниците в конкурса.

Знам, че е трудно за някои архитекти да приемат подобни идеи от един обикновен историк. Но залогът е твърде голям за Бургас и лично за кмета. За да не стане така, че с не решаването на описаното противоречие кандидатурата ни за „Европейска столица на годината“ да остане зад тези на Стара Загора или Велико Търново-Габрово, например. От този първи проект по трудния път към заветното признание градът ни има да преодолява много препятствия. Това е първото с този проект.

За да не остане въпросният „Альоша“ символ на „Тройката“, неговото място е в музейно депо на творби от времето на социализма и комунизма. Защото оставен на това централно място в града, всякакви други инициативи и проекти в изпълнение на критериите за Европейска столица на културата биха се възприели като самоцелни. Защото примирението с миналото ще бъде за сметка на сътворението на нещо ново, с широко европейско измерение, каквито са изискванията на програмата „Творческа Европа“. Но на които грандоманският паметник „Альоша“ с противоречив исторически наратив се оказва препъни камък. Въпросът е до кога!?

 

 

Бургас, 12.12.2025 г