Посещението на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган в България бе посрещнато с голям и заслужен интерес поради много причини.
От една страна то се свързва с перспективата за по-нататъшно разширяване на икономическото сътрудничество между Република България и Република Турция, като в скоро време се предвижда стокооборотът между двете страни да надвиши пет милиарда долара, както и да започне изграждането на газопровода "НАБУКО", който ще свързва Турция, България, Румъния, Унгария, Австрия и Германия и ще трансферира природен газ предимно от Иран и Азербайджан. Осъществяването на енергийния проект е от взаимен икономически интерес и трябва да приключи до 2013 година. Диверсификацията на енергоснабдяването е приоритетна цел както на България, така и на страните от Евоопейския съюз, защото възможностите за алтернативни доставки на природен газ гарантират икономическа и стопанска сигурност и относителна независимост на отделните държави.
От друга страна Турция от 1954 г. проявява траен стремеж и декларира желание за редовно членство в Европейския съюз, но редица глави от присъединителните програми са замразени по настояване на общността или на отделни страни, в случая – Франция и Кипър. В този смисъл турското правителство се стреми да получи подкрепата на България за приобщаване към Европейския съюз.
До тук – прекрасно. Блазе му, който може да разчита на добри междусъседски отношения. Не случайно старата българска поговорка твърди, че добрият съсед е по-ценен от брат. От тук нататък, обаче, личи как с груби стъпки е нагазен лука в нашата градина. Уважавам мъдростта на вековете, съхранена в поговорките на българския род и се сещам за една, която казва: "Господи, пази ме от коварния приятел, от коварния неприятел сам ще се опазя".
Първото внушение
Още преди тръгване от Анкара Ерджеп Тайип Ердоган "добронамерено" заявява: "Искаме турските граждани в България да се интегрират в българското общество". /Цитатът е по Агенция focus.news от 04.10.2010 г/. Добре би било да става дума за грешен превод. Да, ама – не. Същото изказване е цитирано и от znam.li . В България няма турски имигранти, както е в Германия, Франция, Белгия или Холандия. В тези страни турските граждани наистина създават проблеми чрез капсулирането си в общности, които не се интегрират и остават чужди на европейските ценности и начин на живот, като възпроизвеждат своята традиционна култура и религиозна принадлежност.. В такъв случай, какво ни казва Ердоган? Отново прави едно недопустимо, старо внушение пред света, че България е двунационална държава, в която по подразбиране живеят български и турски граждани, в която има национални малцинства. В сегашното посещение тази е първата груба стъпка в лехата с лука и реално е опит за намеса във вътрешните работи на България.. Иначе, всички знаем, че според Основния закон държавата ни е еднонационална, в която живеят български граждани от арменски, цигански, турски и т.н. произход. За съжаление, никой от българските домакини не поясни тази малка подробност на господин Ердоган. А дали би се разбрал демократичния й смисъл, при положение, че всеки роден в Турция бива определян и записван като турчин?
Второто внушение
Второто некоректно внушение, което турският министър-председател отправя към света е многократното изказване на благодарност към българския премиер за подкрепата, която България била дала на Турция в процеса на присъединяване към Европейския съюз. То се чу по време на срещата, след нея и на съвместната пресконференция, за да изгради впечатление за завършен краен резултат. Впрочем, това не е така! Казаното от българския премиер гласи: "България, като добър съсед, подкрепя европейската перспектива на Турция". Става дума за продължителен процес на европеизация на турската държава, в което няма нищо лошо.
Референдумът
Тук е мястото да отбележим, че въпросът за национален референдум относно членството на Турция в Европейския съюз не бива да се неглижира, Не може просто да се махне с ръка и да се отмине проблема. 330 хиляди отговорни български граждани, разтревожени за бъдещето на родината ни, поискаха с подписите си да се проведе такова допитване. Техните аргументи са обективни и основателни. Отнасят се до конкретни заплахи за националната сигурност на страната ни и спокойния живот на българската нация. Демократичните принципи на държавното устройство налагат след броени дни в Народното събрание да се проведе парламентарна дискусия по темата. Пренебрегването на проблема ще нанесе сериозен удар по авторитета и доверието към управляващата партия ГЕРБ.
Ангорският договор
Друг горчив плод върху масата на преговорите беше
интерпретацията на Ангорския договор от 1925 г. /наречен така по старото име на Анкара/. Двамата преговарящи оставиха впечатлението, че предварително са се разбрали да отложат горчивата хапка и решаването на проблема за по-късно време. Има данни, че от Държвна агенция "Архиви" са издадени към 25000 заверени копия от документи, свидеталстващи за собственост на български граждани върху земи от Югоизточна Тракия, които днес са в пределите на Турция. Големият масив от документи за собственост, обаче, не е в България, а във вилаетския архив на Одрин и архивите на турската държава, и е цинично да се очаква от бежанците, които са били избивани, ограбвани и прокудени от родните им места, да заявят претенциите си за собственост с прошнуровани документи в папки. Подобен поглед показва непознаване на спецификата на Ангорския договор и потъпкване на справедливостта и имуществения интерес на българските бежанци от Одринска Тракия. От подписването на Ангорския договор са изминали 85 години и на практика няма живи съвременници на събитията. Още колко поколения да чакат решаването на въпроса? Едно от условията за изглаждане на противоречията между двете държави е удовлетворяването на Ангорския договор. Финансовото измерение на турския дълг по него се оценява на повече от 10 милиарда долара.
Язовирът на Тунджа
Заметен зад вратата, където и остана скрит за общественото внимание, бе въпросът за изграждане на язовир, който да улови и укроти водите на река Тунджа, тъй като предизвиквали сериозни наводнения с човешки жертви и материални щети по коритото на реката в турска територия. Темата беше поставена на обсъждане по време на януарската двудневна визита на българския премиер в Турция тази година. Дочу се, че предложението било площта на язовира да се разположи между двете държави и както се досещате, водосборът и напорната тръба за евентуална водно-електрическа цантрала естествено ще са в по-ниската част на язовира, т.е. в Турция. Ако е така, е съвсем "приятелски", "по братски"...
Реставрацията
Още едно щедро предложение направи г-н Ердоган. Според него "реставрацията на българските културни обекти в Турция и обратно, са неща, които трябва да бъдат направени, защото обогатяват народите". Дали наистина ни обогатява овековечаването на турски джамии и паметници, побити и издигнати върху тракийски и християнски духовни светилища, или потопява във вечен мрак и забвение важни страници от летописа на гордата ни история? И тази хапка нагарча.
Мюфтийството
Спорът за легитимната представителност на българското мюфтиаство, който по същество е правен и получи решение от българския съд намери своя супер арбитър в лицето на турския министър-председател Ерджеп Тайип Ердоган. Макар да заяви, че това е вътрешен за България въпрос, той още в началото на тази година изрази становището си за избор на главен мюфтия: "Личното ми мнение е, че мюсюлманската общност няма да приеме опитите за назначаване на лице, свързано с тоталитарния режим, като ръководител на мюсюлманското вероизповедание". По комшийски премиерът на Турция лобира пред българския премиер за алтернативно Главно мюфтийство и проведе среща с представителите му. Официално получи уверение, че "ще бъде осигурен редът на конференция, на която да бъде избран главен мюфтия". За нас остава да си изясним кое е по-важно в това обещание, - че ще бъде осигурен ред, или, че ще бъде осигурена конференция. Странно е, че министър-председателят на България благодари на турския си колега за разбирането и за ненамесата по проблема, свързан с избора на главен мюфтия. По-късно турските медии похвалиха своя премиер. "Ихляс хабер ажансю" под заглавие "Ердоган се ангажира с мюфтийската криза в България", пише, че ще се свика нова мюсюлманска конференция за решаването на кризата. "Хаберлер" отделя специално внимание на срещата на Ердоган с главния мюфтия на мюсюлманите в България Мустафа Алиш Хаджи. Тази медиаторна роля на Ердоган е извън дипломатическите норми. Необяснимо е на какво основание представител на друга държава се намесва в организацията на религиозния живот на част от българското население и защо му се позволява това.
Разговорите ще продължат
Преговорната маса вече е разтребена, но горчивият вкус от проявената комшийска некоректност и прикритост на стремежите остава. Остава и тревожното напрежение, че Република Турция, чрез Партията на справедливостта и развитието на Реджеп Тайип Ердоган, силно се обвързва с твърдо ислямско влияние върху целия социален живот, което е доста встрани от цивилизационния модел на Кемал Ататюрк. Независимо от подтекста на двустранните разговори, те трябва да продължат, за да преодоляваме общите проблеми съвместно и с лекота.
Снимки: БГНЕС
