Откакто в края на миналата година Иван Гешев пое прокуратурата, България като вече не е същата. Разбира се, това подлежи на допълнително доказване, но фактите са направо потресаващи за крехката душица на българския народец, сврял се на топло под благодатната стряха на либералната демокрация.

Министър - в затвора, чудо невиждано по нашите ширини! Е, Гешев пропусна в началото останалите по дългата верига, оставила перничани на сухо, но после или сам се присети, или поради избухналото недоволство някой му подсказа, че се налага и други глави да паднат, та прибра на топло още двамина – бившият шеф на ВиК – Перник, и изпълняващата длъжността кмет на общината допреди изборите.

Гешев обаче е непредвидим точно толкова, колкото е и предвидим. Но освен това явно добре е усвоил важния житейски урок, че срещу ръжен не се рита, а още по-малко пък е уместно да се пикае срещу вятъра. И вероятно поради тази прозаична причина останалите съпричастни към кризата в Перник – министри, отговорни висши чиновници, бивши и настоящи шефове на „Напоителни системи” АД и т.н., засега продължават да се возят на повишено внимание в правителствения трамвай. А дали ще останат по сегашните си топли местенца или ще ги преместят тихомълком на други, също така топли, зависи само от децибелите на народния гняв и от това кого още ще бъде принуден Борисов да хвърли на лъвовете, за да се усмири поне малко народецът и да не му се меси в управлението на страната. Че там проблемите му никак не са малко.

След това, за да докаже на президента на републиката, че напразно се е контрил на назначаването му за главен прокурор също на републиката, Гешев, като държан дълго на синджир питбул, взе, та захапа и него.

Тюрлю гювечът обаче с публикуваните стенограми обаче е толкова пълен, че смайва не само юристите. Уж това наказателно производство било спряно, пък събраните със СРС-та сведения изненадващо се озоваха в медиите. За които после Гешев се поправи, че не били СРС-та, а нещо друго, някакви си отрязъци от нещо. Абе, от нещо си там! Присетил се явно е главният прокурор, че такова изтичане на секретна информация силно мирише на престъпление по Наказателния кодекс.

Слухтян бил уж командващият нашите ВВС ген.-майор Цанко Стойков, а от текста всъщност става кристално ясно, че целта на заверата била да се намери нещо тъмничко в биографията Дасислава Радева. Та президентът Радев да вземе да миряса и да не слага повече прът в далаверата на управляващите.

А началото на това тъмно дело пък турило едно разследване на онази иначе дълбоко спяща комисия – КПКОНПИ, и то срещу президентската съпруга. Пак със същата цел. От което излиза, че тая комисия не само спи, но и когато я сръчкат да се събуди, не си знае добре пълномощията. Защото по закон тя може да разследва само висшите чиновници в държавата. Но не и техните съпруги, деца и тъй нататък, които не спадат към тая административна категория.

Шило в торба обаче не стои и след като раздуха съчките в огъня край президента на Републиката, Гешев подхвана и олигарсите. Е, пак откъм подветрената страна, разбира се, и след като в парламента вече беше внесен законопроект лотарията у нас да се прави вече само от държавата. И след като – волно или неволно - даде четири дни на нарочения за жертвен агнец Васил Божков скоропостижно да се изнесе от страната.

И вече стана наистина интересно. Васил Божков и съдружникът му Цветомир Найденов (всъщност не той, а баща му) се сдърпаха като кучета над плячката и взеха да си размахват кирливите ризи за радост на Гешев и за искрено удивление на клетия български народец.

Целият този нелеп спектакъл обаче няма как да скрие простия факт, че и двамата са бъркали в кацата с мед, предоставена им щедро от държавния орган за контрол над хазарта с помощта на съответните законови текстове, приети от парламента. Преположително – възмездно. Което най-малкото е било проспано не само от въпросния държавен орган, но и от стоящите над него висши държавни чиновници, на които е вменено зорко да следят какво става там. И което просто плаче за вниманието на иначе хиперактивния Гешев.

Иначе, поне на пръв поглед, Божков сега е в партер, а Найденов обикаля телевизиите с бомбастични обвинения, трудно доказуеми, между другото, а от съществените въпроси се измъква с недомлъвки, криейки се ловко зад дежурното обяснение, че това било следствена тайна. А прокуратурата и телевизията БТВ, на които Найденов бил предоставил още в края на миналата година всички тези съществени подробности, явно нямат желание да публикуват още стенограми.

Скептичният обаче българин, натрупал твърде голям и горчив опит от 30-годишния криминален преход у нас, като че ли е склонен да заключи само, че Божков явно не си е платил. По простата причина, че може би тоя път са му поискали прекалено много.

И вероятно не е твърде далеч от истината, щом отдавна е известно, че мафията си има държава и тая държава е България. А правилата в мафията са съвсем ясни – босът определя размера на „глобите” и съответно взема най-голям дял от тях. Така че сега предстои да видим дали главният прокурор наистина има дупе, както се твърди, за да стигне, ако не до боса на мафията, който също предположително си живее някъде в чужбина, то поне до близкото му подножие.

Българинът, който гледа цялото това представление, обаче е наясно и с нещо друго, отново плод на горчивия му опит – това, че рибата наистина се вмирисва от главата, ама се чисти откъм опашката...