Легендата твърди, че след дълго продължилата работа върху статуята "Моисей", възхитен от съвършенството на изваяния образ, Микеланджело Буонароти ударил с чука фигурата по коляното и почти извикал: "Говори!". От тогава била онази пукнатина в мрамора.Пукнатините в мрамора са като пукнатините в историческото време на народите. Природни катаклизми, войни, икономическо, културно и духовно потисничество са принуждавали големи групи от хора рязко и тотално да променят начина си на живот, разпилявали са ги и дори са късали съдбовните им нишки. Процесите на развитие сякаш спират. Привидно социалното време прекъсва и се губи представата за цялост. Тъкмо тогава се извършва тайнството на духовната трансформация, като дългогодишните натрупвания в съзнанието на отделните хора издигат нови ценности и норми на живот.
Когато Моисей вижда изхода от робството за еврейския народ в напускането на Египет, цели 40 години го предвожда из пустинята в търсене на Обетованата Ханаанска земя, за да може да се изтрие в родовата памет спомена от робството. 40 години са твърде много за индивидуалния живот, но това е цената за утвърждаване на едно ново мислене, ново отношение към свободата, истината и Бога. Такъв е бил шансът на свежата житейска философия и новия морал да надмогнат биологическото упорство на консерватизма.
Нека си припомним как патриархът на българската литература Иван Вазов отразява момента на експлозивния възход на българското самосъзнание и духовност по време на турското иго и непоколебимата решимост на всеки да дари живота си за издигане на общонародния интерес и превръщането му в национален:
"И в няколко дена тайно и полека
народът порасте на няколко века!"
/Епопея на забравените. Каблешков/
В подобна ситуация на критично напрежение се намираме и в днешния ден. Свидетели сме на двайсет-годишен демократичен преход, през който можахме да изпитаме почти всички несъвършени страни на стихийната демокрация без истински демократично гражданско общество. Финансово-икономическата криза в страната ни се катализира от
резонанса със световната икономическа криза. За да се удържи разрушителната лавина от финансови поражения, стана нужно да се наложат крайно непопулярни мерки. Естествено те не се възприемат еднакво и с разбиране от всички слоеве и представители на социалния и стопанския живот. Все по-чести стават обструкциите и споровете по характера и ефективността на правителствените предложения за реформи. Спаднал е кредитът на доверие в управляващите политически сили, институциите и съдебната власт. Необходимо е нацията да се изведе от пасивността на забавящата се инерция, да бъде мотивирана и единна.
Колкото по-разбираемо бъдат преведени идеите на реформата и антикризисните мерки на езика на ежедневието, толкова по-уверени и готови за единни действия ще бъдат отделните хора, защото ясно ще виждат общия замисъл.
Винаги в историческото минало при съдбовни за страната събития е протичал разговор между народа и неговите водители, между различните социални слоеве и техните представители. Колкото по-бързи са процесите на промяна, толкова по-чести и бързи трябва да бъдат комуникативните връзки на обществената нервна система. Сега в социалното пространство се излъчват противоречиви сигнали, лични нападки, всевъзможни критики, подвеждащи слухове и компромати. Негативите рефлектират върху ясното виждане на социалната картина и карикатурно деформират образите на политическите лидери. Тези факти никак не помагат на националното единство.
Време е Моисей да заговори убедително и аргументирано с народа си. Натрупани са камара глобални, общи, частни и лични въпроси, които крещят за отговор. Случиха се толкова много знакови събития от вътрешнополитически и международен характер, че е редно да получат своя еднозначен коментар. Имаме нужда от жалоните на стратегическа програма за икономическо развитие, от формулиране на националните приоритети и концепция за националната сигурност. Имаме нужда от честност във вътрешната политика.
Нужен ни е поглед в далечното, за да измъкнем нозете си от глината, която ги е засмукала. Отлагането на този разговор с всеки изминал ден ни доближава към криза в политическото доверие.
