Трудността да влезе човек  и да пише в сайта http://www.strategy.bg./Forums/  (б.р. – Портал за обществени комуникации на МС) мнения или да прави предложения към законопроекти създава усещането за положени усилия на принципа „от пусто в празно”. Явно това е повече за отбиване на номера, както се казва, а не че някой ще  прочете мненията или ще отсее зърното от плявата. Юристите-депутати едва ли ще вземат на сериозно мненията на някаква си група гражданите. Те не зачетоха мнението на върховните съдии, когато не отдавна по конкретен казус  ВАС  обяви, че правото на пешеходеца пред пешеходната пътека не е „безусловно” и „неотменно” (което си е абсолютно вярно и правилно). Само че пак по конкретен случай заради упорството на пострадала майка-депутат нашият парламент въведе противна на това становище норма в Закона за движение по пътищата. И сега сме свидетели как за месец-два ще приемат нов ЗДП след прогласеното обществено обсъждане. Дали ще ни вземат мнението не знам, но призовавам всеки водач на МПС, който е влязъл в цитирания сайт или ще опита да направи това, или по други начини, да изкаже своето мнение: трябва ли да остане задължението за светещи фарове през деня?

             Не знам какви са били мотивите на вносителите на ал.3 към чл.70 от ЗДП през 2012 г. (3) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2006 г., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) През деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини. ), но тя наистина звучи като кръпка, обезсмисляйки краткото и недвусмислено съдържание на ал.1 от същия този чл.70.  Може би някой ще изнамери и публикува  мотивите за тази поредна нелогична добавка към закона. Но няма да се намери човек и специалист, който да публикува статистически данни от денонощните справки на КАТ за причинени катастрофи по причина „невключени фарове през деня”. Защото просто няма такава статистика. Защото светенето на фаровете през деня, особено когато „дърво и камък се пука от парещите слънчеви лъчи” , няма нищо общо с безопасността по пътищата в страната. (Може би за това в Турция, макар и въведено в закона, не спазването на това изискване не се санкционира). У нас обаче по всичко личи тази норма да е създадена именно с такава цел – глобите за не включени през деня фарове достигат почти 10 на сто от санкциите на контролния орган.

            Създадената обаче поредна „касичка” в ръцете на държавата чрез КАТ да събира глоби от не светещи фарове през деня води и до други косвени загуби за шофьорите. Причиненият стрес на хиляди шофьори от забравата, която им бърка в джоба, често изгарящите крушки, изтощени акумулатори, завишен разход на гориво, нима всички тези последици могат да бъдат обосновани след като причинителят – несветещите фарове през деня – няма никакво отношение към безопасността по пътищата? Защо нашите законодатели, които често практикуват лобизма в своята законотворческа  работа, не погледнат и от тази страна проблема? Когато се пресмята все още ниската производителност на труда у нас, защо не се вземат пред вид и подобни законодателни безумия, които тормозят пътуващите и работещи граждани и несъмнено водят до влошаване на този показател?

            За това очаквам мнозинството водачи на МПС да подкрепят премахването на ал.3 от чл.70 в ЗДП. Защото първата алинея е съвсем ясна и предостатъчна:  Чл. 70. (1) При движение през нощта и при намалена видимост моторните превозни средства и трамваите трябва да бъдат с включени къси или дълги светлини, габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер.  Добавете само към намалена видимост  „през деня” и пришитата през 2012 г. ал.3 става абсолютно излишна. И други  ограничения или задължения като пътни знаци и табели  се превърнаха в доходоносни касички. Но светещите фарове  като нелогичен напън на цивилизацията да се мери с парещите лъчи на слънцето освен преки, носи и косвени загуби на водачите, при това без да имат никакъв принос към тъжната статистика на пътните произшествия. За това задължението за светещи фарове през деня няма място в Закона за движението по пътищата. То трябва да послужи като „стоп” пред  депутатите на  всякакви опити да се вкарват в закона нелогични ограничения и задължения, особено когато нямат пряко отношение към пътната безопасност.

 

Снимка: www.shofior.com