Застаряването на учителските колективи е национален проблем, който обосновано ще достигне своя пик след няколко години, когато ще се наложи да се пенсионират едновременно повечето сегашни учители. Средната възраст на преподавателите в основните и средните училища днес е 50 години, а младите, решили да се посветят на учителската професия се броят на пръсти. Това налага, макар и доста позакъсняла, намеса на държавата. Което може да се осъществи чрез национална програма за набиране на млади учители, подготвяна от Съюза на работодателите в системата на просветата. Очаква се до 30 септември проектът да бъде внесен за разглеждане в образователното министерство, като се предвижда той да бъде разгледан на отраслов съвет от всички социални партньори. Разбира се, ако бъде приета, програмата ще започне да действа от следващата учебна година, и то не навсякъде едновременно.
Заплащането, липсата на информация и страх от работа с деца са сред основните причини младите хора да се възпират от работа в училище, коментират специалисти. Като добавим и бързо амортизиращата физически и психически работа с паралелки от над 25 ученици, нещата наистина не звучат обнадеждаващо. Разработената програма предвижда заплатата на младите учители да бъде обвързана с резултата от работата им, а половината от възнаграждението да се осигурява от държавата. Други мерки са във всяко училище определен процент от общия числен състав да бъде обявен за назначаване на младши учители без трудов стаж, да бъдат подписани споразумения с университетите, които ежегодно да предоставят информация за броя на завършващите студенти по съответни направления и региони, да се провеждат платени практики на студенти в местни училища, като се заплаща и на педагозите – наставници. Предлага се университетските преподаватели, които осигуряват съдействие на студентите по време на стаж,също да получават допълнителни възнаграждения.
Внедряването на програмата ще се нуждае от съответното финансиране, затова много от учителите са скептични, че тя ще бъде приета в този вид и ще
започне да действа според предвижданията. Но проблемът наистина е сериозен и не е от днес. От години се аралмира не само за застаряване на учителските екипи, но и за необходимостта да се преодолее тяхното феминизиране.
По данни на Съюза на работодателите в системата на народната просвета едва 0,1% са учителите до 25 г. в българските училища, а само 3,27 на сто са тези до 29-годишна възраст.
„Повечето млади се кандидатират за възпитателски места, но е много трудно да се избере с кого да се попълни учителския състав, тъй като сред кандидатите почти няма с учителски стаж, макар и минимален. Някои са работили като бармани, други като куриери… В подобни случаи само желанието за работа не е достатъчно”, сподели за gramofona.com директорът на СОУ „Константин Петканов”.
Трайна остава тенденцията завършилите университети да не се насочват към учителската професия. Така става почти невъзможно да се осъществи приемственост и колективите в училищата да се обновяват постепенно. Целодневната организация на учебния процес отваря работа за възпитатели и това е първата възможност за вливане на свежа кръв във всяко училище. Поне докато националната програма влезе в сила. Дано!
Междувременно днес и Европейската комисия обърна подобаващо внимание на проблема. Тя приветства представянето на „Поглед върху образованието ― 2012“ (Education at a Glance 2012) ― годишен доклад, съдържащ данни от 34 страни, сред които 21 държави членки на ЕС, за постигнатото в областта на образованието. В доклада, изготвен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), са посочени няколко области на образованието в Европа, които биха могли да представляват предизвикателство в близко бъдеще. Застаряването на преподавателите е една от тях: над 40 % от учителите в средните училища на пет държави от ЕС (Австрия, Естония, Нидерландия, Чешката република и Швеция) са на възраст 50 години или повече, като в Германия и Италия техният дял е още по-висок ― повече от 50 %. Проблем също е неравностойното участие на половете: според доклада сред постъпилите да следват в ЕС жените са с почти една трета повече от мъжете.
Снимка: bnr.bg
