Посадил дядо ряпа. Пораснала ряпата голяма, много голяма. Почнал дядо да вади ряпата. Дърпал, теглил - не могъл да я извади. Повикал дядо на помощ бабата... Предполагам, че всички знаете продължението на една от любимите на поколения наред приказка от Ран Босилек. Ама не ви ли се струва, че в последно време напъните от страна на българския народ станаха много повече, отколкото тези за вадене на една обикновена ряпа?

Като че ли за миг  се събудихме  от тежкия зимен сън, в който като белите мечки бяхме попаднали. Прескачаме като ужилени от протест на протест. Обявихме се против ниски детски надбавки и майчински, минахме през празните пепелници по кръчми и кафенета, отскочихме да видим ще се строи ли на дюните и се забихме на страшните сметки за ток. Всекидневни станаха струпванията на нас човеците, които явно ни писна само да плащаме и плащаме. От месеци забравяме да се приберем след края на работния ден вкъщи, а излизаме на тъмните и студени улици.

Резултатът-правителството се сгромоляса. Но нека това да не ни притеснява. Държавният глава излезе и заяви, че няма нищо страшно, когато едно правителство падне. Да му вярваме

ли? Не знам! По принцип е наивно да залепим счупеното, мисля си аз. Но е всеизвестно, че няма невъзможни неща. Българският народ е изключително борбен и амбициозен. Не се дава току-така. Има мнение, позиция. От началото на годината мога да ви залея с примери. Побоят над Октай насъска народа и веднага се набелязоха дати за протести срещу делегатите, които го пребиха.

Разочарованието на земеделските производители от неполучените евросубсидии също не останаха скрити. Протестни шествия имаше и за защита на природата. И все се напъваме, за добро, за по-добро. Докъде обаче ще стигнат тези наши пусти напъни? Дано не се уморим от тях! Битката обаче тепърва предстои. Коя политическа партия ще бъде флагманът на България? Скоро ще разберем.

Сговорна дружина-планина повдига. Сговорни дружини се намират и трудно. Но когато се събере такава, тя може много повече от това да повдигне една планина. Остава да се надяваме, че дружините ще са сговорни само когато става въпрос за нещо добро. И че повдигайки планината, няма да я захвърлят обратно на земята, разбивайки я на милиони каменни песъчинки. А внимателно ще я поставят малко по-високо, по-близо до слънцето, така че лъчите му да огряват склоновете й.