Много млади хора избират да се включат като доброволци в каузи, които имат хуманна цел. Участвайки в дейности на общности в изолация, в културни и социални проекти, те помагат да се случват „чудесата“ на общия живот на едно по-добро общество.
"Доброволчеството е стил на живот: да мислиш, чувстваш и действаш, раздавайки се и служейки на другите", пише Б. Д. Кансеко.
Призванието за служене на човечеството означава безстрашно да поемем отговорността за днешното и бъдещото общество; да съберем воля и да отговорим на големите въпроси, които възникват в нас в това противоречиво и объркано време. Но колко сили са нужни за да се предприемат такива стъпки? Какъв огромен морален потенциал е нужен за да реализираш доброволни дейности?
На такива въпроси дава отговор едно 12-годишно момиче от Англо-американското училище в София. Казва се Кристи Робинсън, баща й е англичанин, майка й българка. Семейството е избрало обаче да живее в България. Кристи помага оказва ценна подкрепа на бургаския ансамбъл от хора с увреждания , когато има участие в столицата. Тя участва в репетициите и подготовката, съпреживява емоционални моменти, карайки хора в изолация да се чувстват част от най-атрактивните групи на млади хора.
Помага при предвижването на танцовата група на хора с увреждания, подсигурява помощ при реализиране на различни танци, асистира на хората, които имат нужда от такъв вид подкрепа. Макар и още съвсем млада, тя отваря за обществото пространство, където се изграждат ценности като солидарност, толерантност и отговорност. За нея доброволчеството е неизменна част от философското образование, което се разпространява, средството, чрез което всички заинтересовани хора, които подкрепят моралното и хуманното, изразяват общественото си съзнание.
В дейността на Кристи Робинсън се наблюдават елементи, които са „ ветропоказател” за моралната ни система, нужна на всяко едно общество. Примерът й е заразителен за всички около нея и това е най-хубавото. Моментите на общи занимания, в които тя участва, се оказват полезна и много необходима програма за всички, които имат нужда от социално включване.
Всяко едно общество има нужда от млади хора като Кристи, за да можем, когато видим човек в нужда, да подадем ръка, а не да отминем и да оставим другите да решат проблема. Защото ако ние не решим проблемите на изолацията на едно общество, никой няма да ги реши.
А на Кристи Робинсън можем само да благодарим, че показва посоката, в която трябва да се върви. И, дай Боже, да има повече български последователи.
Автор: Иван Карагьозов
