„Най-голямата защитена територия в България предлага уникалния шанс да видите най-големия съхранен широколистен горски комплекс на Европа. Единствено тук на континента са запазени типичните за края на Терциера гори (отпреди 1 млн. г.).” Това четем в сайта на Природен парк „Странджа”. И наистина – Странджа е уникална планина. Има на какво да се възхитят и туристи, и историци, и ботаници, и биолози… Въпросът е – как да се стигне до нея. Защото има многобройни екопътеки за почитателите на пешеходния туризъм, но все пак и до тези пътеки се стига по друг начин.
Без претенции, че съм първата, която задава въпроси за състоянието на пътната инфраструктура, все пак питам: от колко години пътните отсечки извън първокласните пътища и новостроящи се магистрали не са пипвани? Имах шанса да пътувам из Европа с кола и да се убедя, че у нас е жива загуба да караш качествен автомобил, ако ти се налага да пътуваш по така наречените второстепенни пътища. Става - или с джип, или с трактор…
В конкретния случай визирам точно пътища, които осигуряват достъп до селищата и природата на Странджа. Докато от Бургас до Малко Търново все пак има нормален път, или поне ще стане нормален, когато реконструкцията му бъде завършена, от Босна до Малко Търново и от Царево до Малко Търново пътищата не са
ремонтирани кой знае от кога.
Освен зейналите дупки, които са мор за колите, растителността край пътя избуява на воля и яде от и без това тесния път. Мантинелите, където ги има, са ръждясали. На много места изобщо не се виждат – храсти и треви се простират на повече от метър от тях навътре към пътя. И още – чистихме България, чистихме… ама до там май не сме стигнали.
И друго питам: чия грижа е поддържането на междуселищните пътища? На общините ли, или на държавата? Чиято и да е, явно е, че всичко опира до пари, които все не достигат. Или пък отиват в приоритетни проекти.
„Бог високо, цар далеко” . Като си питам, да не би пък някой да вземе и да ми отговори?
Не знам за другите, но аз определено ще се замисля дали да избера за почивните дни някой маршрут из Странджа. Защото страшно се засрамих, когато в с. Бръшлян видях гости от Франция, които се чудеха не къде са попаднали, а как са попаднали там.
Освен, че ме е срам, и ми е болно – такава красива страна имаме, развиваме уж туризъм… Но дестинациите не са само „Елените” и „Дюни”, поне в Бургаско. И ако се гордеем, че имаме такова природно богатство като Странджа, то нека направим така, че да се гордеем и с начина, по който пазим и показваме това богатство. Иначе – какъв е смисълът, че го имаме?
