Позволявам си да размишлявам публично по тази тема, защото, паралелно на възторжената ни приповдигнатост от демократичните промении, във всички европейски страни се проявява една първоначално непредвидена, но вече с предвидими резултати тенденция. Европейските нации са застаряващи, с ниска раждаемост, а в определени моменти за някои от тях е валиден парадоксалният оксиморон за отрицателния прираст. Въпреки това населението на Европа не намалява. Какво се случва?
Европейските народи отдавна имат за ценност високия стандарт. На този стремеж е подчинен начинът на живот – образованието, кариерата, трудовата заетост, почивката, потреблението, обвързването с постоянен партньор, създаването на деца. Младите европейци, след две огнени и една студена война предпочитат да възприемат по-хедонистично уникалността на своя живот. По тази причина и във връзка с динамичната натовареност на бита започнаха да доминират необвързаните свободни съжителства. От една страна икономическите условия, а от друга – разчупването на патриархалния модел на семейството стават регулатор за неговото низходящо планиране. Аграрният труд, както и фамилните производства са утвърждавали необходимостта от многочленни семейства. Дори седем-годишните деца са се вписвали успешно в екстензивното стопанство и са внасяли значителен принос към благополучието на фамилията. Окрупняването на производството и концентрирането на производителните сили в градовете преобръща традиционния стремеж към по-голямо семейство. Еманципирането на дамите издига в култ финансовата им независимост и поставя служебната кариера пред домакинските изяви и отдаването на перманентно майчинство. По-често този избор се налага от икономическа принуда. Освен това се оказва, че единствено модерните хора и слоновете имат търпението да изчакват израстването и социализацията на своите малки до 25-годишна възраст. При тези обстоятелства само високите доходи на бащата биха могли да пресъздадат отново идиличната картина на голямото патриархално семейство. Тук е уместно да прозвучи яркият израз на доайена Петко Бочаров: "Да, ама не".
Какво следва? България е стъпила в граничната бразда на демографската катастрофа. Раждаемостта в страната гравитира около 8,6 %, а смъртността е над 14 %. Демографски се стопяваме. Двайсет-годишното политическо надпрепускане в лутаницата, която наричаме "преход", не създаде спокоен семеен уют. Буквално върху седлата израсна едно редуцирано младо поколение с много по-малък брой качествени хора. Почти 50 хиляди квалифицирани и образовани млади хора всяка година "изтичат" от страната чрез външния миграционен процес. Изчерпва се и обеднява националният генофонд. От една страна намалява броят на младите хора в репродуктивна възраст, а от друга, социалните условия не отговарят на ценностната им система и стопират разширеното демографско възпроизводство. Ако държавата и Народното събрание спешно не изработят и не приемат дългосрочна национална програма за решаване на демографския срив, резултатът ще е фатално необратим. От 3 новородени деца, само едно ще бъде носител на българската народностна култура. При тази тенденция на застаряване и свиване на българската народност настъпват етнически деформации. 20 % от ражданията, това са 1/5, се дължат на онези 8 % несоциализирани, маргинални хора, които непрекъснато мигрират от град в град, или живеят нерегистрирани в гетата. Част от тях се определят като роми, други - като българи, трети - като турци, а някои въобще не се определят, защото не схващат смисъла на анкетния въпрос. Тези хора са неграмотни, без хигиенни и здравни навици, не владеят българския език, нямат трайно установен поминък и дори не се докосват до кръга от характеристики на европейските граждани. Липсата на правно мислене агресивно ги тласка към нескончаеми закононарушения и противообществени действия. Тъкмо тези човешки същества биологически създават една пета от новородените деца на България, но не могат да ги социализират. В голямата си част те са дори физиологически обременени поради генетични увреждания, никотинови, алкохолни и нарко-интоксикации. Парадоксално е, че българското общество не одобрява явлението, но го толерира, защото е демократично и зачита правата на личността. Категорично подчертавам, че обществото ни ще бъде здраво, жизнено и проспериращо, ако възстанови нормата на раждаемост за разшрено възпроизводство и като спазва диалектическия баланс между ПРАВАТА и ЗАДЪЛЖЕНИЯТА на гражданите по силата на възприетия обществен договор. Създаването на деца е отговорност! Държавата отделя и дава на същите тези родители бюджетни средства във вид на детски надбавки и други помощи, които не носят очакваната възвращаемост, защото не формират качествени български граждани. Обратно – вложените средства задълбочават проблемите и потенциалните конфликти в страната, като репродуцират негативните явления. Почти 30 % от всички деца се оплитат в мрежите на криминалната престъпност, на проституцията и просията, остават необразовани и в такъв смисъл биват похабени - http://www.assa-m.com/ppechat_st9.htm . Двайсет-годишната политическа немара отдавна роди и отгледа едно невероятно национално недоразумение, което вече се опитва да прояви своя дух на противоречие. Условията на демокрация направиха по-либерално отношението към редица понятия и категории от областта на науката в сферата на социологията, демографията и статистиката, историята, политологията и др. Това рефлектира върху важни нюанси от статистиката на етническото самоопределяне. Българските граждани от турски произход, които са
и естественият носител на мюсюлманската религия, днес се самоопределят като турци, Проблемът е в това, че стават носители на турско национално самосъзнание и дори се идентифицират с турската държавност. По данни на българското мюфтийство на база на исляма са консолидирани 1,5 млн. мюсюлмани. През времето от май 1989 г. до сега бе сторено необходимото, за да се излекуват травмите, причинени от така наречения възродителен процес. Многократно страната ни е сочена като модел за етническа толерантност на Балканите – толерантност, която до сега не е била застрашавана на равнище всекидневни междуличностни отношения. Проблемите в тази посока са предизвиквани от непоследователни политически ходове и глобално пренебрегване на перспективата за националната сигурност. Има изходни позиции, които не трябва да се изоставят, или подменят. България е еднонационална държава. В нацията се интегрират представителите на различни народности. Всички те са български граждани, съответно – българи, българи от турски произход, българи от арменски произход, българи от ромски произход, българи от руски произход и т.н. Официалният език в Република България е българският. Не е нормално българската държава да създава условия за формиране и утвърждаване на турско национално самосъзнание в своите граждани, или да допуска външна намеса, водеща до такъв резултат. Реално българското население от турски произход се сепарира въз основа на исляма, който насажда нетърпимост към всяка немюсюлманска вяра и култура. Допълнително се капсулира поради недоброто владеене на българския език и слабото познаване на националната история и култура. Освен това лидерите на Движението за права и свободи внушават на избирателите си политически заплахи, недоверие и дори омраза към представителите на българската държавност. Когато прибавим двусмислените изявления на турски политици, че застават зад гърба на своите сънародници и са готови да им помогнат при всякакви обстоятелства, се получава пълно междуетническо отчуждение и враждебност. В селищата, в които преобладава, населението от турски произход, по силата на демократичния принцип на самоуправление се утвърждават местни органи на изпълнителната власт, които в много случаи се доминират от хора – носители на турско национално самосъзнание. Автоматично това води до двойнственост в отношенията между държавата и гражданите. Икономическите програми и стопанската дейност удовлетворяват местни интереси, без да се съобразяват с държавните. В държавните институции и училищата не се говори на официалния език. Знанията, придобити в училищата, имат значителни пропуски . Пораждат се конфликт на интереси и зависимости между представителите на властите и контролните органи. Нечленуващите в ДПС биват дискриминирани при търсене на работа. Читалищата от центрове на българската култура се превръщат в разпространители на турска култура. Не се зачитат българските национални празници, а вместо тях се честват дати от турската национална история и националните празници на Република Турция. Демократичните принципи на управление и самоуправление в България създават условия на верска и етническа основа правата на личността да се трансформират в колективни права. Ако държавата и нацията не активират имунната си система, много скоро това туморно образувание ще погуби организма на българската нация.
Аналогична заплаха съществува и за другите европейски страни. Културата на християнска Европа необратимо се променя - . Ислямските имиграционни общности не се интегрират в западните общества и само 14 % от тях признават новите си националности. За да се поддържа активна една национална култура е необходимо раждаемостта да е над 2,11 деца на семейство, при 1,9 деца тя катастрофално запада, а при 1,3 деца на семейство унищожаването на културата е необратимо. Средната раждаемост за Европа е около 1,38 деца на семейство. 90 % от ръста на населението в западноевропейските страни се поддържа от ислямската имиграция. Във Франция се раждат 1,8 деца на семейство срещу 8,1 при мюсюлманите. Джамиите в южните региони вече са повече от християнските храмове. При това съотношение само след 40 години Франция ще бъде ислямска република. В Холандия 50 % от новородените са деца на мюсюлмани. Предполага се, че след 15 години половината от населението ще изповядва исляма. За последните три десетилетия мюсюлманите във Великобритания от 82 000 са станали 2 500 000 души и са издигнати над 1000 джамии, много от тях – бивши църкви. Към момента в Белгия 25 % от населението са мюсюлмани, на които се дължат 50 % от новородените деца. Германската федерална статистическа служба отбелязва, че "Намаляването на населението вече не може да бъде спряно. Низходящата спирала е вече необратима. Германия ще бъде мюсюлманска държава до 2050 година». Либийският лидер полковник Муамар ал-Кадафи казва: "Има знаци, че Аллах ще даде победа на исляма в Европа без воини, без огнестрелни оръжия, без завоюване. Не се нуждаем от терористи, не се нуждаем от атентатори-самоубийци. Повече от 50 милиона мюсюлмани ще я превърнат в мюсюлмански континент само за няколко десетилетия". А сега вижте едно друго изказване, направено на 29.05.2010 г. в местността Демир Баба теке край град Исперих от Ахмед Доган на турски език: "Нашите предци са толкова могъщи и велики, че освен да живеем, както си искаме, нямаме никаква друга възможност! Това трябва да го разберете!". И за да разберете, че сте го разбрали правилно, ето как продължава на български език това откровение: "Аз ви пожелавам след 50 години целият Делиорман да има такава роля в Европа, както в момента ДПС има глас и роля в България".
Ако някой се съмнява в тези "добри" намерения, нека се ощипе.
