Д-р Георги Чалдъков

16 часа и 29 минути, 14 ноември 2021

 

Ние вярваме в свят, където здравето на всеки е основно човешко право и съществена част на глобалната справедливост.

                 Призив на Световна федерация на сърцето

 

        В „Глас като гръм” на Рей Бредбъри, публикуван през 1952 г., пише:  „Паднала в калта, светеща зелено и златисто, и черно, беше една пеперуда, много красива и много мъртва – и тя промени резултатите на едни президентски избори”.

        “Пеперуди” – най-мъдрите – има и в „Перуанският евреин, който стана индианец". Там Марио Варгас Льоса разказва за Саул, който казва за индианците: „Най-важното при тях е самообладанието, братче. Изблиците на страст трябва да се сдържат, защото съществува съдбоносно съответствие между духа на човека и този на Природата и всяко бурно сътресение у човека води до гибел и в Природата. Избухването на някой човек може да стане причина да се покачи нивото на реката, а заради убийство селото може да изгори от светкавица.”

         Философията на Саул ни уча, че „изблиците на страст трябва да се сдържат, защото съществува съдбоносно съответствие между духа на“ политика и този на Държавата „и всяко бурно сътресение у“ политика води до гибел и в Държавата.  Не разбират ли политиците, че заради от страстта им за власт изгаря здравето на стотици българи – като че ли  не им стига, че 190 българи умират дневно от инфаркти и инсулти (2019 г.), сега – и стотици дневно от коронавирусна болест (COVID-19). И как да мотивират повече българи да се ваксинират, когато образованието и науката не са приоритетна държавна политика.  Образованите хора и политици знаят, че човешки права без човешка отговорност, е анархия. Знаят и, че „прикалената свобода води до тирания“ (Аристотел) в неграмотното и невежо общество. Тогава, „дай на някого достатъчно дълго въже и той ще се обеси“ (американска поговорка) – себе си и ближния. Все пак:

Видях българин да гони хоризонта.

Аз бях смутен

и спрях човека.

„Безсмислено е – казах аз, –

ти няма никога да стигнеш хоризонта“.

„Лъжеш!“ – извика той

и продължи да тича.

(Стивън Крейн, 1871–1990, „Видях човек“)

Ембрион на надеждата?

Или ехо от илюзии на ПП, ДБ ИБГНИ?