Рибарското съсловие се отнася с преклонение към св. Николай Чудотворец и дълбоко почита неговия ден. Малцина биха се чувствали уверени в бурно море без вяра в съдбовната закрила. Традиционно на Никулден рибарите от Рибарското селище идват с лодките си край моста на Бургас, за да изразят отношението си към празничния ден, да споменат своите другари и моряците, чийто живот е отнет от водната стихия, да присъстват на водосвета и да получат благодатта на Божията милост.
В тишината на утрото, между спокойната гладка повърхност на морето и издигналата се вече над него мъгла, тръгваше най-напред равномерният бумтеж на двигателите, а след него от каналите една по една се появяваха и лодките. Посъбрахме се и в уречения час потеглихме към Бургас. Пътуването беше приятно. За разлика от предишния студен и бурен ден, сега едва подухваше. Слънцето топлеше гърбовете ни и правеше още по-син лазура на морето и хоризонта.
Пристигнахме. Ванката и Борко бяха подранили и вече се държаха на котва край мостика. Иван-Софиянеца с Делка и Стойчо от другата им страна ни се смееха. Поздравявахме се и се подреждахме. Доста от хората ни този път не дойдоха. Наесен, в разгара на риболовния сезон, се случиха неприятни неща. Прогониха ни от устието на Ропотамо, а там е най-доброто място за риболуване и естествено укритие при лошо време. Иначе брегът наоколо е открит, стръмен и е невъзможно да се устои при буря. От друга страна стана ясно, че предстои събаряне на Рибарското селище. Животът ни се разбута. Всички сме напрегнати, тревожни, притеснени. Изнемогваме. Обяснимо е, но не е оправдано. За две години ни напуснаха петима рибари. Таньо, Бог да го прости, почина в навечерието на Никулден и празникът стана черен за близките му. Затова не дойдоха хората.
Добре, че Тошко и татко му се бяха сетили в тяхната „Синя птица" да вземат пластмасови чашки и бутилка Кока-кола от червено грозде. И това си е по традиция. От лодка в лодка, от ръка в ръка се предаваха стоплящите тялото и душата вълшебни глътки. Те повдигнаха духа и отвориха място за закачки. За „подвизите" стана дума.
На другия фланг, между плъзгача на Ванко-Водолаза и старото корито на Ончо-Гидела също се разменяха специални резерви, но с по-високо октаново число. Стоян-Сербеза и Митьо-Брадата се гледаха дяволито в словесна надпревара, която трябваше да впечатли скъпи гости, пристигнали за Никулден.
Обявеното време за начало на празника отдавна беше отминало. Някой посочи поредния
самолет над Сарафово и каза: „Няма страшно, Фалконът дойде!" За съжаление нищо не се случваше, освен красивият зиг-заг на ветроходните „Оптимисти" и „Кадети" от яхт-клуб Бургас. Мостът бе отцепен от полицията по съображения за сигурност и никой нищо не казваше. Единствен Багрям-Армандото огласяше кея с дрезгавия си глас и пиперливи подмятания.
Изведнаж настъпи оживление. По стълбите заслизаха хора. Стъпиха на моста. Тръгнаха към нас. Различавахме одеждите на двама свещеници. Неочаквано, далеч преди средата на моста, всички спряха, скупчиха се и нито се виждаше, нито се чуваше какво се става. Важните хора бяха плътно обградени от журналистите, които записваха и снимаха отвсякъде, дори от въздуха. След малко – ново раздвижване и видяхме за миг лицето на кмета. Кръгъл и линеен венец паднаха във водата. Насочихме се натам, но представителите на Светата църква и Община Бургас се обърнаха гърбом и си тръгнаха. Повлияни от тази суматоха Сербезът и Ончо на свой ред пуснаха в морето приготвените от Сдружение „Морски сговор" венци. И нито дума... В погледите на всички ни стоеше въпросът: „Това ли е Празникът?" Иконата на св. Николай Чудотворец, която носехме, също гледаше тъжно. Никулден и Денят на Бургас хванати за ръка цопнаха в морето и потънаха без да ги видим и чуем. Само Натали, дъщеричката на Фильо-Шерифа, изправена в лодката на Георги-Чикагото продължаваше да снима във всички посоки и очакваше да се случи още нещо. А то, каквото стана – стана... Беше ни празно в душите. Нямаше я десницата на отеца с кръста и чемширената китка да ни поръси. Нямаше го топлото слово на градоначалника да ни окрили. Явно и церемониалмайстор е нямало. Че как и кой да го подсигури в тази Криза – финансова, икономическа, социална и духовна. Все по-често, по съвместителство, церемониалмайстор в нищетата на живота ни ще става полицията. Хората с лодките бяха само част от колорита на Бургас. Иначе: Бог - високо, цар - далеко.
Навързаха „Оптимистите" като патета едно след друго и ги изтеглиха към яхт-клуба. И ние си дръпнахме тасмата. Жеката и Георги-Черния си направиха една скоростна гонка. Не, че бързаха за някъде, но у дома, ако има какво да сложиш в писаната чиния, празникът е най-хубав. Много от рибарите щяха да отидат и да запалят свещ в Параклиса на Рибарското селище „Св. Николай Чудотворец" преди безчувствените багери да са проявили стоманената си разрушителна воля. Струва ми се, че намерих обяснение защо Янко-Попчето алтернативно празнува Никулден по стар стил.
Снимки: Десислава Генева
