За малко в петък да останем с едно правителство по-малко. И през ноември електоратът да бъде стресиран с избори 3 в 1.
Същия този ден депутатите от управляващата Тройна коалиция разиграха поредния цирк в парламента и провалиха заседанието му с единствената мисъл то да не се проведе само защото БСП и ДПС са го пожелали. Да, ама, оказа се, част от тъй наричаните реформатори също искали Народното събрание да поработи още малко предизборно.
Това препълнило чашата на народните избраници от ГЕРБ, в сърцата им се настанили дълбоко разочарование и справедлив гняв към уж коалиционния партньор. В това незавидно душевно състояние те се обадили на Борисов и му се оплакали – ние тук правим всичко възможно и невъзможно да прецакаме опозицията, а реформаторите ни забиват нож в гърба.
И му предложили да ги разкара от правителството, след което да си управляват с далеч по-послушния Патриотичен фронт, с момчетата със златни пръсти от “Атака” и с онези “независими” депутати, които вече са успели да настанят на евродоилката.
В резултат на целия този скандал премиерът се яви бесен в Народното събрание и пред потресените журналисти предложи на реформаторите да решават - или да са управляващи като хората, или – довиждане!
И има за какво да се ядосва човекът. Не стига, че Нинова всеки ден му пили нервите за каквото й скимне, не стига, че продължават да го ядат заради Кристалина и за намерението му да засели 2 – 3 милиона мигранти у нас, че рейтингът на Цецка Цачева напоследък пада главоломно, ами сега и депутати от Реформаторския блок, клели му се преди две години във вечна вярност, проявяват нахалството да имат собствено мнение.
Разбира се, бурята в чашата на третата поред управляваща ни Тройна коалиция утихна бързо. Борисов веднага свика извънредно заседание на Министерския съвет, за да прочете по едно конско на всеки от реформаторските министри.
Злите езици твърдят, че нервираният Борисов на висок тон задавал тежки въпроси от рода на: „Страх ли те е, Лукарски? Москов, пиле шарено ли съм? Кунева, да спра ли парите на учителите, че сме ги били дали предизборно?” И все в тоя дух.
А накрая заключил: „Има предел, за мен той настъпи! Или сме заедно, или всеки да тръгва по пътя си.”
В резултат на справедливия гневен изблик на премиера и укорите на останалите гербери от кабинета, министрите-реформатори си свиха перките и взеха да демонстрират неподозирано дотогава единство.
В парламента пък депутатите от ГЕРБ привикали на другарски съд колегите си от РБ, накарали им се едно хубаво, нарекли ги с лоши имена, след което всички плеснали с ръце и се прегърнали в името на това да не клатят точно в този момент държавата. Тоест – стола на Борисов.
С което проблемът изглеждаше решен.
Да, ама не, както казваше доайенът на българската журналистика Петко Бочаров, светла му памет.
Защото след катарзиса в Министерския съвет вицепремиерът Кунева изглеждаше по-объркана от всякога. “Аз не знам какво да кажа, ние се разбираме и подкрепяме”, заяви тя пред журналистите. След което се помъчи да изясни мисъ лта си: „Не можем да се справим с колегите. Аз признавам, че не може да се разчита на целия Реформаторски блок и признавам, че не можем да се справим сами.”
„Явно имаме комуникационен проблем. Прави сте - не може ГЕРБ да решава нашите проблеми”, пък бе далеч по-мекия коментар на нейния съпартиец Найден Зеленогорски.
Останалите партийки от Реформаторския блок пък предпочетоха да запазят многозначително мълчание, вместо да мрънкат в опитите си да обяснят нещо, което и на самите тях не им е ясно – ще останат ли в коалиция с ГЕРБ в края на краищата или не.
Истинска мъжка, точна и ясна позиция изразиха само от ДСБ. “Опасно, срамно и политически недопустимо е Борисов да дестабилизира държавата с предизборна цел. Заплахите срещу политически опоненти, бягството от парламентарен дебат и ограничаването на изборните права на българите в чужбина са свидетелство за недопустима слабост на премиера в кризисна международна обстановка. Нека Борисов поеме политическата си отговорност и подаде оставка след неизбежната изборна загуба, а не да хвърля държавата в хаос по време на кампания”, се чете в декларацията им от следобеда на същия този съдбоносен ден.
От всичко това може да се направи само един извод. И той е, че нашите политици така и не взеха да се учат от своите и от грешките на другите.
Защото кой например го би на времето по главата Филип Димитров ни в клин, ни в ръкав да иска вот на доверие от парламента, след като по всичко личеше, че ДПС почти са готови да го пуснат с шейната по пързалката. В резултат на което проигра с лека ръка спечелената с много сълзи, мъки и заклинания и “с малко, но завинаги” синя победа на изборите през 1991 г.
За чий пък му беше на Костов на баир лозе, та се заинати и не даде на царя да стане президент и да царства оттам, без да управлява, като английската кралица?
И какво стана после? Новосъздаденото НДСВ издуха синята мъгла на Костовата партия, а самият Симеон Втори пък бе принуден да се нагърби с непосилната за него задача да оправи България за 800 дни.
И, накрая, защо Станишев и Румен Петков през 2005 г. сами си вкараха таралеж в гащите, като уволниха Бойко Борисов от така харесващия му се пост на главен секретар на МВР? Ама обичал да говори всеки ден пред медиите! Че да си говори бе, тя дума дупка прави ли?
Ама – не! Вирнаха си соцлидерите носовете и през 2009 г. ГЕРБ ги отвя като зле закрепен брезент на билборд по някоя магистрала.
И в този ред на мисли логичен е въпросът, защо преди две години Борисов не се разбра по мъжки с Михаил Миков да си направят една широка коалиция по немски образец и да делят парсата от европарите не по братски, а по равно? Ами предпочете да прави коалиция с измислени сдружения по интереси на политически мравки, пренебрегвайки риска, че в един момент те все едно ще почнат да го хапят по краката и да клатят не само стола му, но и държавата?
И защо, като направи вече тази съдбоносна грешка, не се кандидатира тази година за президент, та да си доживява старините на държавна издръжка?
Шило в торба обаче не стои! И Борисов в последно време я кара точно според принципа на цар Фердинанд след Балканската война – “Или всичко, или нищо!” А всички знаят до какво доведе това – сега България да граничи сама със себе си.
Колкото до тъй наричаните реформатори, чиято единствена работа е да пишат реформа след реформа без абсолютно никакво намерение да я изпълняват после, там положението си остава мътно. По-паметливите си не са забравили как през 90-те години на миналия век бунтовете на сините мравки и последвалите ги отлюспвания доведоха до скоропостижния залез на СДС, превърнало се от най-силната някога демократична партия у нас в политическо сдружение с регионално значение.
Което явно предстои и сега. Защото всички там казват, че са чели “Приказка за стълбата” на Смирненски, ами в съдържанието й май не са вникнали. И не са стигнали до правилния отговор на тривиалния въпрос, който гимназиалните учители задават на учениците: “Какво е искал да каже авторът?”

Снимка: Vesti.bg