То от върха на стълбата на Смирненски всичко изглежда много хубаво

От Варна днес премиерът Борисов коментира по твърде оригинален начин на какво се дължат задръстванията по магистралите ни в началото на тези четири почивни дни.

Според него българинът обичал да пътува. И след като се видял с пари поради 3-процентния икономически ръст на страната, хукнал масово към Гърция, Турция и други страни, поради което магистралите ни отеснели.

“Това са фактите”, заявил той там. И продължил: “Откъде са тези задръствания? От скъпия бензин или от ниските доходи? Дойде ли празник, всичко е на почивка.”

Първо, Борисов малко бърка, като говори за български магистрали в множествено число. Имаме една завършена магистрала – София – Бургас. Другото са пътища с части от магистрали. Това – само за точност.

А същественото е, че Борисов гледа тази картинка от върха на стълбата на Смирненски и поради това всичко му изглежда розово. Няма лошо, разбира се, така вижда оттам човекът, така си и говори.

За съжаление реалността е друга. Макар икономиката ни да бележи малък подем, разликата между жизненото равнище на едните българи – тези, които могат да си позволят не само почивка в Гърция, но и въобще някаква ваканция, и това на другите българи, които гледат курортите само по телевизиите, е огромна. И все повече се увеличава.

Още през май тази година спрелият вече да излиза вестник “Преса” писа, че “53% от българските домакинства преживяват с доход под 360 лв. на човек, което означава, че около 3,8 милиона души са поставени на режим „оцеляване“.”

По данни от Евростат пък 40% от населението живее със сериозни материални лишения, 21,8% се намират в крайна бедност, а рискът от изпадане в немотия тегне на над 26% от населението.

В началото на лятото пък на пресконференция Ваня Григорова, икономически съветник на КТ „Подкрепа” и председател на „Солидарна България” представи резултатите от изследването „Бедни срещу бедни“. Цитираните там числа са още по-трагични. Ето част от тях.

“Резултатите сочат, че над 600 хиляди души у нас са работещи бедни, 460 хиляди са без здравно осигуряване заради

бедност, а над 303 хиляди са безработните с нисък или никакъв доход.”

“34,2 % са българите, които живеят в материални лишения”, цитира се в нейния доклад. За сравнение средно само 8,2 % от гражданите в страните от ЕС тънат в мизерия.

Според Григорова майчинството през втората година е под равнището на минималната работна заплата, с което майката и нейното дете автоматично се обричат на бедност. Помощите за безработица също не са актуализирани – човек, който се е осигурявал срещу безработица, получава средно 150 лв. месечно, което е дълбоко под официално очертаната линия на бедност.

Освен това броят на живеещите в страната ни българи всяка година прогресивно намалява, защото младите или не намират у нас такава реализация, каквато искат, или въобще никаква. И затова поемат към другите страни от Евросъюза или извън него.

В този случай въпросът, който често коментатори задават на управляващите - “Има ли пилот в самолета”, вече не е съвсем правилен. По-актуално е да се пита има ли пътници в самолета…

Що се отнася до Борисов и ГЕРБ въобще, те по нищо не се отличават от всички останали, които преди него сядаха в меките кресла и се заемаха да ни “управляват”. По простата причина, че според обществения договор на демокрацията ние не избираме управници, а хора, които да движат общите ни дела. И то така, че на всички да ни е добре, а не само на тези, които се облажват от родни и евросредства или пък се нареждат в редиците на добре хранената армия от държавни и общински чиновници, чийто брой все повече се увеличава.

В този смисъл розовите очила на Борисов са хубаво нещо, когато ни хвали в чужбина. Но не и когато се опитва да говори с народа си. И то не защото никой не е пророк в родното си село, както гласи популярната българска поговорка, а тъй като положението в страната като цялост никак не е розово.

Колкото до светлината в тунела, за която витиевато ни говорят вече 27 години, може да се окаже, че е от локомотива на следващата криза, която вече окончателно да ни смачка.

Всичко това, разбира се, не трябва да ни докарва до състояние на мрачен песимизъм. Защото, както казват, по турско е било по-зле.


Снимка: budnaera.com