Ако Борисов в нещо наистина го бива, без да броим популизма и източните бойни изкуства, то това е хвърлянето на оставка. Всъщност по-скоро – намерението да го направи. Ако… еди какво си.
И винаги е склонен да заплаши с това, колчем усети, че таралеж пак му се е настанил в гащите.
Така беше в средата на декември 2015 г., когато премиерът обяви това си намерение, ако депутатите гласуват за връщането на по-либералния режим за пушене на обществени места. Нищо че, както твърдят зли езици, самият той пуши любимата си пура в кабинета си или там, където това му се прииска.
Така стана и на 18 февруари 2015 г., когато отново Борисов заплаши, че ще хвърли оставката на правителството, ако парламентът не гласува нов държавен кредит от 16 млрд. лева. “Ако не го приемат,…, ако ми покажат откъде да ги вземем, понеже аз не знам, ще предоставим на други тази възможност, и то още днес”, заяви тогава той.
По това време положението наистина беше напечено, защото Борисов друг начин за управление на страната, освен този да се харчат готови пари не знае. А най-вероятно и не иска да знае. И тогава наистина щеше да е принуден да се оттегли от властта.
Същото беше и в средата на февруари 2013 г., когато протестите срещу високите сметки за тока и наглия монопол на електроразпределителните дружества обхванаха цялата страна. И тъй като протестиращите никак не се трогнаха от неговия пореден сърцераздирателен вопъл и не му оставиха полезен ход, в крайна сметка той наистина си подаде оставката.
За да излезе след това в опозиция и незабавно да почне да иска оставката на новата Тройна коалиция. Ту на Орешарски, ту на някой от министрите в кабинета му, ту на БСП, на която, според него, 100 години наистина й стигали.
Така прави и сега, когато положението отново е напечено. Парите са на привършване, мисията му на пощенско гълъбче между неотстъпчивия Ердоган и разкъсвания от всевъзможни колебания Брюксел завърши с пълно фиаско, в Европейския съюз повече го броят за комедиен актьор, отколкото за премиер на суверенна държава, а и вероятността партията Му да загуби президентския пост след месец се очертава като напълно реална.
Разбира се, със свойствения си популизъм той се постара това му благо намерение да звучи доста неясно. И като добър ученик на Тодор Живков и царя си остави достатъчно място за маневриране, а на пресцентъра си – поредната възможност да обяснява после, че с онова, което е казал, всъщност е искал да ни обясни нещо съвсем друго.
Първо заяви, че ще подаде оставка, ако ГЕРБ загуби президентските избори. После се сети, че това наистина може да стане и уточни, че ще предприеме този краен ход, ако кандидатът на ГЕРБ не събере най-много гласове на първия тур. Нещо, което социологическите агенции у нас в един глас отричат като възможно.
Същността обаче на всяка заплаха Борисова да си подаде оставката и да си копа после градината в Банкя в никакъв случай не е проста. Тя е многопластова. Защото освен обикновено намерение, тя съдържа в себе си още два твърде съществени елемента.
На първо място, това е предупреждение към партията му. Зер, ако не се стегнете и не ми поднесете поредната пирова победа, ще видите евросредства, га цъфнат налъмите. А, съгласете се, това е много съществен стимул за хилядите знайни и незнайни гербери и техните послушници, настанени сега на доилката.
От друга страна, това е предупреждение и към опозицията. Сиреч, ако не си свиете перките и продължавате да сте така инатливо несъгласни със “светлото” бъдеще, които съм приготвил за държавицата ни, ще ви оставя сами да се оправяте. С мигрантите, с щенията на Ердоган, с безумията на брюкселските бюрократи, с апетитите на САЩ и Русия да ни сложат на топа на устата. И с Цветанов, с Цачева, с Главчев, с Карастоянова и другите, подобни на тях, които вече достатъчно добре могат да доказват, че черното е бяло в моментите, в които Борисов смята така, и обратното, когато се случи да промени мнението си.
А родната опозиция, както е известно, винаги е готова да декларира решителни намерения, но никога - да ги осъществява. И то не за друго, а защото винаги се парализира от въпроса: “А накъде без Борисов”. Питане, което здраво се е загнездило и в главата на некачествения човешки материал, останал по неволя да живее у нас.
Затова заплахата на премиера отново да си подаде оставката в никакъв случай не трябва да се приема единствено в ироничен план, както това сега правят някои неразумни наши политици и пишман анализатори. Защото смислен отговор на горния въпрос още никой не е предложил въпреки познатото биене в гърдите.
Поне засега, разбира се.
Снимка: svobodnoslovo.eu
