Петко си отиде...
През последните години в България значително се увеличиха благотворителните каузи. На какво се дължи това? Едва ли броят на хората, които имат нужда от помощ се е увеличил. Из цялата страна има толкова много страдащи-тежко болни, изоставени деца, млади хора в състояние на будна кома, инвалиди и още и още.
Чудесно е, че в същото време има толкова много хора, които искат да помогнат на нуждаещите се. Неправителствени организации като БЧК например, са от голяма полза на хората в неравностойно положение. Наред с тях има и редица заможни хора, фирми и предприятия, които помагат на тези които имат нужда.Събитията през последните седмици обаче ме накараха да се замисля. Тежко болният студент Петко Георгиев почина, докато чакаше пари, за да замине на лечение в Австрия. В негова помощ бяха проведени редица благотворителни събития. Повечето от тях бяха организирани от приятелите му, също студенти. Къде бяха тук истинските дейци на благотворителността у нас? Колко много хора има у нас, за които едни 5000 евро например не представляват толкова значителна сума, а благодарение на нея един млад мъж щеше да получи още една възможност да живее. Какво направи държавата? Нека да не хвърляме вина върху никого, много хора помогнаха. Но е факт, че благотворителността у нас остави Петко да си отиде.
Има и един друг момент. Българинът не е свикнал да помага. Егоизмът и себичността, са основни черти на националния ни характер. Иначе, като стане голямата бела, всички ставаме много съпричастни и готови да помогнем. Но и в това има някакъв резон. Както във всяка една сфера и при благотворителността се появиха доста
шарлатани.
През последния уикенд на октомври, в Бургас се проведе един много съмнителен благотворителен концерт. Без никаква реклама, с лоша организация и незначително количество продадени билети. Каузата иначе бе благородна – закупуването на нови кувьози за родилното отделение на МБАЛ Бургас. Въпреки грандиозния провал, сега организаторите са нахъсани да правят нов концерт, ще слагат кутии из града. Колко благородно. Кой ли би извадил пари от джоба си, за да ги даде на подобни дилетанти? Особено, когато въпросните организатори са с имидж на мошеници и измамници.
Има и още един момент. Всеки се бута да прави дарения- я на дом за сираци, я на деца от защитено жилище. Така тези благодеятели печелят медиино присъствие, без кой знае каква инвестиция. Едно е да дариш лакомства и играчки на децата, друго е да са спасиш човешки живот. Така на благотворителността у нас се гледа по-скоро като начин за добра реклама, от колкото като средство за помощ. Нека тези, които наистина ги е грижа за човешкото страдание да помислят за хората, които са между живота и смъртта. Нека тези, които не мислят за слава и известност, да подадaт ръка на истински нуждаещите се.
Ще позволим ли и същото да се случи с Милена?
В момента например, едно младо и красиво момиче на име Милена, стои в Израел и чака средства за своето лечение. Бургазлииката страда от онкологичното заболяване „Сарком на Юинг”. Няколко местни бизнесмена, са подали ръка на момичето, но за съжаление това не е достатъчно. Въпросът е ще оставят ли благотворителните дейци у нас, Милена да си отиде като Петко или ще направят нещо, като се абстрахират от личния си Пи Ар.
