За положението в Турция напоследък информацията е оскъдна. Знае се само, че се арестуват хиляди хора, че се водят разследвания с всички средства, включително изтезания.
Че се подготвят (най-вероятно – скалъпват) процеси, че се планира връщането на смъртното наказание, за да бъдат убити по уж законен начин противниците на едноличната диктатура на турския президент.
По всичко личи, че хората в тази страна изпитват вече панически страх да изразят публично своето мнение, ако то се различава дори в нюансите от официалното. И ако го правят, то с ужас настояват да не бъдат показвани лицата им и гласът им да бъде променен.
А от какво се страхуват тези хора? Кристално ясно е - от неизбежните репресии, на които ще бъдат подложени. Както и техните семейства.
В Турция сега се подготвя и референдум за промяна на Конституцията на страната, която от парламентарна да стане президентска република. По-ясно казано – за узаконяване на диктатурата.
И всичко това се прави в името на борбата с организацията на Фетхуллах Гюлен ФЕТЬО, която била разпростряла пипалата си в 170 страни по света и според Анкара заплашвала светския характер на Турция.
Това е малко странно. Как една невоенна организация може да бъде застраши конституционния ред в югоизточната ни съседка? С нейната силна армия и многобройна полиция?
Отговорът е съвсем прост. Ако организацията на Гюлен наистина цели свалянето на диктатурата, тя може да постигне това единствено, като убеди в своята правота турския народ. Тогава за Ердоган и сподвижниците му спасение няма да има.
И точно за това сега репресиите в Турция набират все по-голяма скорост. Води се борба не за друго, а за умовете на хората. За тяхната гражданска позиция. И за волята им открито да я изразят.
Точно затова сега се насажда страхът в тази страна. Защото всеки диктатор отлично знае, че той парализира и мисълта, и волята.
Точно затова се закриват десетки медии. Защото в тях може да се промъкне позиция, която да изобличи официалната като антинационална. Като коренно противоположна на известните принципи на кемализма. С неговата основополагаща теза, че Турция не е наследник на Османската империя, а последната страна, освободила се от нея.
И затова сега биват арестувани не само военни, участвали в опита за преврат, но и журналисти, учители, правозащитници. Те са най-опасните за всеки диктаторски режим. Защото тъкмо те, а не танковете могат да поведат истински хората.
Тоест – в съзнанието на хората се насажда една-единствена истина. Всяка друга рискува да бъде осъдена на смърт.
Това демокрацията ли е? В страна, която иска да стане член на Европейския съюз, а като първа стъпка - да паднат визите за нейните граждани?
Страна, която вече открито предявява териториални претенции не само към гръцката Западна Тракия, но и към цялата така наричана Ислямска дъга, започваща от Албания и Косово, минаваща през Македония, през цялото Беломорие и завършваща в Разград. Под предлога, че Турция е и там, където се говори и нейния език.
И на какво ви прилича това? Съвсем е ясно – на режима на Франко в Испания, на Пиночет в Чили, на хунтата на гръцките полковници в Гърция. На нашия деветоюнски преврат, че дори и на деветосептемврийската народна победа. На диктатурата на пролетариата. И на Народния съд у нас през 1944/45 г.
Но най-близки и най-точни са приликите със Сталиновите репресии от 1937 – 1939 г. и 1945 – 1953 г. Когато всяко изразено мнение, дори и най-невинното, дори измислено, но различно от официалното, е следвано от арест, процес и в най-добрия случай - десетилетен престой в концлагер в Сибир.
И точно в този съдбоносен и за страната ни, и за Европа правителството на Борисов, което май е толкова българско, колкото папата е мюсюлманин, заема не само срамната, но и отречената от историята позиция,

че преклонена глава сабя не я сече.
За мен, и за всички българи скоростното и извършено в пълна тайна предаване на още седем турски граждани на властите в тази страна, станало преди дни в нарушение и на българските закони, и на международните споразумения, по които България е страна, обаче не е просто пейзаж от вече напълно идиотския политически климат у нас.
Това е унижение за нацията. Защото след време няма да казват, че Борисов е преклонил пак глава пред Ердоган. А че българите са клекнали пред турците.
Нещо, което прадедите ни не направиха през 500-те години робство. И с кръвта си запазиха не само езика и вярата си, но националното ни достойнство.
Сега се говори, че в Анкара се съставяли списъци на привърженици на Гюлен, които ще бъдат връчени на съседните на Турция и други страни с искане тези хора да им бъдат предадени. След случая с Бююк, със седмината турски граждани от близките дни, след онези 130 души, предадени на Турция през тази година по същия този параграф, някой съмнява ли се, че правителството на Борисов няма да направи същото темане, че няма да арестува през нощта хората от този списък и призори бързичко да ги връчи на турските власти на Капитан Андреево?
Ескалацията по-нататък е предвидима. Защото като нищо ще се появят нови списъци, но този път с имена на български граждани, които режимът в Турция би искал да поразпита по своя си начин, да ги позатвори, а някои от тях – и да поубие.
И няма ли да последва след това натиск от страна на Турция цяла Югоизточна България да й бъде предадена, защото там имало места, на които се говорело на турски език. А после – и цяла България. Зер нали е била някога османска провинция?
Някой помни ли Мюнхенския сговор от 1938 г., когато Великобритания и Франция предават на Германия Судетската област в Чехословакия, тъй като там живеели известен брой немскоговорящи граждани на тази страна? И как след това премиерът на Великобритания Чембърлейн и френският министър-председател Даладие са размахвали този договор, с който са хвърлили Чехословакия в лапите на нацизма, убеждавайки, че с него се е постигнал едва ли не хилядолетен мир в Европа!
Историята добре помни какво последва. Окупацията на цяла Чехословакия от германската армия, нападението над Полша и с това – Втората световна война. С всичките й ужасяващи последици
Реалистичен ли е този сценарий и сега? И дали в Европейската комисия и парламент, подобно на Чембърлейн и Даладие, няма ръководни фактори, които да си кажат: “Абе я по-добре да дадем България и Македония на Турция, щом толкова напира, само мир да има.”? Забравяйки поговорката, че апетитът идва не с друго, а с яденето.
И дали, като са договаряли за втори път Турски поток, Ердоган не е попитал Путин какво си мисли за България. На което Владимир Владимирович да е отговорил – че това държава ли е?
Отдавна вече се говори, че методите на управление у нас са мутренски. А резултатите от това – плачевни. Но докато наша вътрешна работа си е дали ще си избираме дебеловрати управници с манталитет на председатели на ТКЗС, по съвсем различен начин стоят нещата с националното предателство. Което по всичко личи отдавна е в ход.
При това не само заради непрекъснатото и унизително клякане пред ескалацията на турските искания. Но и заради прословутото Постановление 208 на Министерския съвет, утвърдило наредба за масово заселване на мигранти у нас.
Заради напъните да бъде ратифицирано на всяка цена търговското споразумение с Канада.
Както и заради получаващото все повече и повече доказателства мнение, че вътрешно- и външнополитическите решения у нас се вземат не в Народното събрание, в Министерския съвет или в Президентството, а в Берлин и Вашингтон.
Ето над всичко това трябва наистина сериозно да се замислим.

Снимка: DarikNews.bg