Стоя на лаптопа, пия си сутрешното кафе и чета: „Правителството ще отпусне на майки с деца на възраст между 1 и 2 години еднократна помощ от 50 лв“. Не, сигурно кафето ми е малко. Станах изпуших една цигара и пак седнах да чета горенаписаното. Няма лъжа, няма измама. В първия момент се зарадвах искрено от това, което ми се наби като трън в очите рано-рано. После обаче се разочаровах и натъжих. Замислих се, ако моето  дете бе на 1 или 2 години, как аз като майка бих реагирала на тази помощ от 50-те лв? Дали бих се зарадвала или уви. 50 лева! Моите най-искрени уважения към всички онези майки, които в момента отглеждат децата си и поради което не работят. Сигурна съм, че им е трудно. Всичко е адски скъпо, да не говорим, ако имаш две деца. Е, тогава вече е страшно! 50 лева! И какво по- напред да платиш с тях?

Памперси ли, мляко, дрехи, играчки, лекарства? Ако направим една проста сметчица и разделим „голямата“ помощ, на ден се пада по 1,67 лв. Но, държа пак да подчертая, че банкнотата от 50 лв. се дава веднъж, т.е. като разделим сумата за една година всеки ден на майката с детето се падат по 0,14 лв. Мили майчета, така разпределете сумата, че всеки ден да имате да харчите по толкова. Какво ще купите с тези пари, трябва сами да прецените. Само че всичко това да мен лично ми се струва доста унизително. Щях да

плясна с ръце и да кажа- евала, ако бях чула да отпуснат еднократна помощ в размер на 200 лв. Та какво по-напред може да купи една майка с 50 лв? Господа министри като нямате пари, моля ви не разлайвайте кучетата. Но най-вероятно това е пак някаква светлина в тунела за всички онези майки, които изкараха децата си на студа, когато протестираха срещу ниските майчински и детски надбавки. Нали, като се замислим по-добре 50 лв, отколкото нищо. Казано по-простичко- на това нищо и тези пари са нещо.

Всичко обаче  е толкова объркано, че не знам какво да си мисля. Дали пък да не кажем, че парите са поредното замазване на очите. Не знам? Знам обаче, че ми писна всеки ден да си задавам въпроси, да разсъждавам, да се обърквам. Явно не само аз съм в такова положение. Явно и много други като мен вече им писна да мислят защо това е така, а не инак. Така или иначе сме българските граждани сме свикнали да духаме политическата супа. По-добре да стана и да си направя още едно кафе. Този път ще му добавя и лъжичка захар, за да подсладя черните си мисли.

Снимка:uhaaa.com