България е поставена на 42-ро място по човешка свобода в дебютното издание "Световен индекс на човешката свобода", публикувано от канадския институт "Фрейзър" и германския "Либерален Институт" с подкрепата на американския институт "Катон", съобщава Институтът за пазарна икономика.
От изследваните 123 страни нашата страна е почти по средата. Преди нас са Италия и Литва, а след нас - Словения, Корея и Кипър. Оценките за България показват превес на личната или гражданска свобода спрямо икономическата свобода, което е характерно за развитите страни и е особено силно изразено в Европа.
Според изследването, което е първото по рода си, Нова Зеландия е първенец по човешка свобода. Оценките за Европа показват сериозен превес на личната свобода във всяка част на континента. Различията обаче също са налице - южните страни са далеч по-малко свободни както икономически, така и що се отнася до личните свободи спрямо страните на север. Очевидно измежду развитите демокрации по-богатите са тези, които успяват да гарантират свободата на гражданите си. Интересно е и сравнението между най-добрите в
Европа (на север) и представителите от Северна Америка - европейците се справят по-добре с личните свободи, но отстъпват що се касае до икономиката, коментира Дарик радио.
Холандия заради личната свобода достига до второто място, а Япония, също поради личната свобода, влиза в топ 10. На другия полюс е Сингапур, където недостатъчната лична свобода изпраща една от най-свободните икономики близо по резултат до България.
Фактите говорят, макар често да ни упрекват, че сме и сред най-песимистично настроените народи. Защото личната свобода наистина е следствие от нивото на икономическата такава. А българинът, в голямото си мнозинство, не се чувства свободен именно поради това. Та как да правиш свободните си избори и свободно да изразяваш позиции, когато евентуално изпадане зад борда на трудовия пазар дебне отвсякъде и все те е страх да не настъпиш някого, от когото в един момент би могъл да зависиш? А какъв избор биха имали хората от третата възраст, вегетиращи с мизерни пенсии под официалния праг на бедност? Може би само един – да продължат ли да са физически живи, или не... Каква ти свобода! Както е казал един измежду родните поети: „... осъмвам зад решетките на днешното...”
