Д-р Георги Чалдъков

 

     И с удара на твойта красота

     аз хулниците твои ще накажа.

         Иван Вазов, „Българският език”

 

     „В началото бе Слово, и в Словото бе Бог, и Бог бе Слово…” – са първите думи, изписани с български букви от Свети Кирил – Константин Философ – през 855 г. Възхитително! Въпреки че някои от нас повече хулят, отколкото се възхищават, ние вече 1166 (хиляда сто шестдесет и шест) години изписваме мисли и чувства с българската азбука, първоначално наричана „глаголица”, след това, на името на Свети Климент и Свети Наум – „климентица” и „наумица”, днес – „българица“, или популярната в света „кирилица“ (Cyrillic alphabet). С нея Свети Паисий Хилендарски изписва „История славянобългарска” преди 259 години, през 1762 г. в Хилендарския и Зографския манастир – 22 години преди Имануел Кант да напише „Що е Просвещение?” на 30 септември 1784 г. в Кьонигсберг, Прусия.

   Иван Вазов написа „Аз съм българче”, Пейо Яворов – „Две хубави очи”, Христо Фотев – „Бях на самия връх на мойта младост”.  От „любов и знание“ се роди „любознание“, от род и любов – „родолюбие“. „Сполучи” искам да означава „получавам, защото уча”, защото вярвам, че „който учи, той ще сполучи”.

 Приятелката на българските деца Кина Къдрева (бургазлийка, израстнала с Тончо Русев и Христо Фотев) в статията си „Азбуката – или големият български ход” написа: „Изложението ми има за цел да възбуди друг подход и да открие нови гледни точки към изследването на българската азбука и делото на Св. Св. Кирил и Методий, както и да бъде осъзната изключителността на създаването и качествата на българската азбука – културен акт, дал ключ за Ренесанса и развитието на съвременна Европа и на първия изблик на тоя Ренесанс – Златният век на България”.*

И на върха: „Напред! Науката е слънце, което във душите грей!“ – химн на всички български училища, написан от Стоян Михайловски на 15 април 1882 г. в Русе. Защо, така изписани и изпявани, тези свещени думи обаче започнаха да напускат душите ни, е тема за размисъл. И тревога. Вече често заменяме български с чужди думи – разпространение стана дистрибуция, убиец – килър, запалянковци – фенове, педерасти – гейове, водачи – лидери, Весела Коледа – Merry Christmas... Знаем Бакхус и Дионисий, не познаваме Руевит – славянския Бог на плодородието и виното. Знаем Янус, не знаем Денница - Богиня на луната и звездите. Без да стигаме до лингвистичната ксенофобия на Александър Теодоров-Балан, покрай интелектуалците забравихме, че има вещи люде – хора, които правят нещата с вещина, сръчност, умение. Време да укротим комплексите си за малоценност и да не хулим по-вещите от нас.**

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Кирилицата следователно е българския код в културния геном на Европа. Докато го разчитаме, ще бъдем достойни българи. Другото е глобализация, неолиберализъм, евроатлантически ценности – обезбългаряване на една пренебрегната европейска земя.

** ".... Защо толкова омраза? И друго - ако си президент, не си ли надпартиен президент. Това във всички конституции е основата за един президент. А тук видях президент, който е от едната страна. Това е, което ме шокира от едно гледане на българската телевизия" – сподели великата Райна Кабаиванска пред БНР по време на протестите-2020.

       И хулниците наши се мобилизираха – заваля порой от хули  срещу нея – най-виртуозното belcanto на света, пет пъти обявена за най-популярна личност и два пъти за музикант на годината в Италия!